Ако смятате, че през миналия януари класацията за Футболист на годината е ударила дъното, след като 43-годишният вратар Георги Петков се размина за една бройка с отличието, сте се объркали жестоко. Сега положението е в пъти по-драматично, да не кажем обидно. Който и да спечели, тазгодишният вот със сигурност ще остане в историята като най-нелепия в българския футбол.
И проблемът даже не е в основните претенденти - Димитър Илиев, Васил Божиков или Антон Недялков, а в липсата на какъвто и да е аргумент да се провежда подобна анкета през тази година. Митко, Васко и Тони може да са свестни момчета, кадърни футболисти, макар и за родна употреба, но на фона на атомната авария в целокупния български футбол, тази година задължително трябваше да се пише нулева и отличието просто да не се присъжда. Едва ли има здравомислещ човек, който да не се съгласи.
През последните 12 месеца националният отбор записа всичко на всичко една победа, при това в безсмислен мач. Но не само - стана повод за огромен международен скандал, който ни вкара в политическите емисии като най-расистката държава след Третия райх. Милиони по света бяха облъчвани седмици наред, че България е свърталище на диваци, ксенофоби и престъпници, а от трибуната на парламента британският премиер ни развяваше като пример за расистка страна. Нищо чудно родителите в Англия вече да разказват на децата си, че Чичо Томовата колиба е писана за България.
Логично последваха огромни трусове по цялата футболна пирамида, заваляха и оставките на цялото ръководство на БФС (освен на Лечков, който си живее на собствена планета).
И заради всичко това 2019 година ще остане като най-черната в историята на българския национален отбор, а вероятно и на българския футбол. Та за какви награди и класации изобщо говорим?
Награди се раздават, когато някой е свършил нещо положително, зарадвал е някого, записал се е в историята с отлично постижение. Какви ги свърши футболът ни през последните 365 дни? Срам, позор и излагация след излагация. По-често фигурираше в криминалните хроники, отколкото в спортните емисии. А накрая и награди ще се връчват...
Често сме чували призиви българското първенство да спре за някоя и друга година, за да може по библейски да се прочисти.
Да се започне от нулата и да се градят здрави основи, които след време да дадат резултати. За съжаление няма как да стане - УЕФА и ФИФА ще ни изхвърлят, а и маститите клубни благодетели ще са против. Напук на твърденията им, че футболът е черна дупка, някои от тях припечелват добре покрай играта. Я от евротурнирите, я по други начини.
Какво обаче пречеше класацията за Футболист №1 да бъде отменена тази година? На кого изобщо му пука? Ако питате хората по улиците, няма да могат да ви кажат нито едно име от топ 10. Най-много да сложат премиера за победител. Не от сега, от доста отдавна анкетата загуби истинския си смисъл - преломният момент като че ли дойде преди десетина години, когато Бербатов чистосърдечно помоли журналистите да спрат да го номинират.
Човекът го хвана срам, че печели наградата за n-ти път, без реално да е направил кой знае какво. Просто нямаше никаква конкуренция, ей така заради името си.
Сега дори Бербатов го няма, че да се похвалим с единствения си известен футболист зад граница. Кому тогава е нужно да награждаваме някого?
Ами Лудогорец, ще кажете? Всички знаят, че това е интернационална команда, чиято класа се определя от чужденците. Най-добрият и често единствен българин в състава е левият бек. Затова и Недялков е сред фаворитите тази година. Но, извинявайте, някак си е вулгарно ляв бек да е фаворит за футболист №1 на България, при положение, че през годините това отличие е убягвало на титани като Петър Жеков, Георги Денев, Димитър Якимов, Божидар Искренов, Наско Сираков, Георги Соколов и т.н. С какви очи сега ще дадем на Антон Недялков тази награда?
А и стига заблуди - какво толкова направи Лудогорец с огромния си бюджет и скъпите си звезди?
Титлата в България я спечели с кански зор, а можеше и изобщо да не стигне до нея, ако Али Соу бе вкарал онази прословута дузпа. После се срина още на старта на квалификациите в Шампионската лига след две загуби срещу унгарския първенец Ференцварош - клуб с 3 пъти по-малък бюджет. Отиде в пресявките за Лига Европа и след уникален късмет при жребия (Валур, ТНС и Марибор) някак си добута до групите. Там спечели две знаменити победи, но накрая пак трябваше да трепери за второто място, а междувременно записа за втори път загуба с 0:6 в евротурнирите. Този път обаче не от Арсенал на „Емирейтс", а от предпоследния в испанското първенство. А вратарят Пламен Илиев спаси още толкова голове.
Така че дори „бялата лястовица" в клубния ни футбол няма с какво толкова да се похвали през 2019 г. Вероятно и самите хора в Разград едва ли толкова се натискат за някаква бутафорна награда, там целите са съвсем други.
Ако пък спечели Димитър Илиев, пак ще е нелепо - да, той изглежда най-заслужил, но... дори не е национал.
Викнаха го накрая за мачовете с Парагвай и Чехия, но остана да търка пейката и не записа нито минута и в двата двубоя. Въпреки всенародното недоволство, Балъков пък не му прати повиквателна цяла година. Всички се убедихме колко струва Краси като треньор, но това не би направило по-малко абсурден факта, че футболист №1 на България няма нито една минута с националния екип. През цялата си кариера.
Иначе Митко Илиев направи страхотен сезон с Локо (Пловдив) и при други обстоятелства би трябвало да спечели съвсем заслужено. Но сега, без самият той да е виновен, евентуалното му отличие ще е гротеска.
Заради всичко това анкетата изобщо не трябваше да се състои. В краен случай трябваше да връчат наградата благотворително на някое дете в нужда - щеше да има повече смисъл. Всичко останало е пародия.
