Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Висшата лига стигна „А” група

И във Висшата лига, както в А група, не липсват претенции към съдиите Снимка: Getty Images
И във Висшата лига, както в А група, не липсват претенции към съдиите

Поне в едно „А" група е на нивото на Висшата лига. Или по-точно най-силното първенство в света достигна родното. Съдиите на Острова се редуват да взимат непонятни и спорни решения, а мениджърите се превръщат все повече в мрънкалници, които бързат да се огледат в този картон, онзи отменен гол или тази неотсъдена дузпа.

Навремето не беше така. Преди да има Висша лига и целокупното население на Азия да сяда пред телевизора с екипи на Руни и Лампард, в старата английска първа дивизия се играеше най-чистата игра футбол. С мъжки единоборства, без падания за всяко докосване и с уважение към правилата. Сега всичко е един голям театър, а съдиите са ужасно затруднени и правят все повече решителни грешки.

В събота Евертън загуби с 0:1 от Манчестър Юнайтед, а Дейвид Мойс изригна за неотсъдена дузпа в края. Мениджърът на домакините поиска такава за най-мекия контакт между негов играч и Патрис Евра от гостите. Преди 20 години това положение дори нямаше да бъде забелязано, а сега бе повторено десетина пъти от най-различни камери и обсъждано от единия мениджър.

Болтън падна с 1:3 от Суонси, а Оуен Койл намери причина за загубата в „леките" два жълти картона на неговия Рикардо Гарднър, както и спорна дузпа за домакините. И трите ситуации бяха от типа 50-50, но явно в наши дни всяко падане с театрален маниер е дузпа и картон.

Рой Ходжсън пуфтеше срещу дузпата, с която неговият Уест Бромич допусна 0:1 от Ливърпул още в началото на мача. Някакъв минимален контакт имаше, но Луис Суарес от гостите падна лесно и... наказателен удар. В Англия защитиха и този съдия, защото се придържал към буквата на закона - имало си нарушение.

Да, ама футболът не се играе в тефтерите. На терена преди години Сунес, Бремнър, Адъмс, Палистър и Бътчър накараха целият свят да се влюби в английската игра с невероятна твърдост и мъжество. Англичаните падаха само при много тежък фаул, а понякога и тогава играта продължаваше. И, в интерес на истината, контузиите бяха далеч по-малко от сега.

В понеделник реферът Майк Дийн завърши театъра, отсъждайки две смешни дузпи, пак „по буквата на правилника" за лековати побутвания в наказателното поле на Нюкасъл и Стоук, съответно. Двуметрови мъже падаха театрално, подпрени в гърба. Ужас. И пак оплаквания от мениджърите.

И какво показва аналогията. В сряда Берое би Славия, а гостите изригнаха за нередовност на гола на домакините. В петък Черно море протестира срещу червен картон в Пловдив срещу Локо, а Левски направо опищя всичко наоколо с хули срещу Таско Тасков за някакви две дузпи.

Станахме като Висшата лига. Или по-точно, и по-притеснително: тя се превръща в някакъв коктейл от силен футбол, слаби съдии и ужасно театрално настроени футболисти от модерния тип „изнежени гъзари".

 

 

Най-четените