Всяко нещо, било то и хубаво, си има своя край! Ето че престоят на Гуардиола начело на Барселона свърши.
Правилно или неправилно, закономерно или не, треньорът на един от най-успешните отбори, създавани някога, напусна.
Прекалено трудно е да сравняваме отбори от различни генерации, но тази Барса съвсем спокойно се нареди до Реал от 50-те, Аякс и Байерн от 70-те, Ливърпул от края на 70-те и началото на 80-те, Милан от 90-те и „Галактико" от началото на XXI век. Това са все отбори, за които все още се говори и те ще продължават да блестят ярко в историята на световния футбол и за напред.
По време на близо четиригодишния престой на Пеп, тимът му успя да остави незабравима следа във футбола! Барселона успя да спечели всичко със замах още в първата година на Гуардиола начело на „лос кулес".
А през останалото време отборът надграждаше и усъвършенстваше стила си на игра, на който остана верен до самия край. Още по-впечатляващ бе фактът, че Барселона достигна своя блясък, използвайки изключително висок процент футболисти, продукт на детско -юношеската си академия, в това число лидерите на отбора Меси, Шави, Иниеста и Пуйол.
При това със старши треньор, преминал през всички нива на клуба, бивш футболист и капитан, изцяло закърмен с философията на Барселона! Всички изпълнители бяха издигнати в култ, защото са повече от отбор - истинско семейство, което играе и най-вълшебния футбол в света и спечели 13 купи за 4 години!
Наистина е много трудно да се изброи всичко, заради което можем да ги определим с клишето „дрийм тийм"! Но ето че и той си има своя край, поне в тази си форма и с предводител Пеп.
Самият факт, че е отборът не спечели едва 5 (по два пъти Шампионската лига и Купата на краля и веднъж Примера) от 19 турнира, в които участва за четири години, говори достатъчно красноречиво.
И все пак, в интерес на истината, много от критиците на Гуардиола изтъкваха факта, че основния принос за триумфите се дължеше на индивидуалния гений на футболистите, а не на качествата на техния треньор.
Едва ли не неговата задача се изчерпваше в това да гледа от скамейката как произволно наредените от него футболисти сразяват съперник след съперник.
Точно в този ред на мисли ми се иска да направя едно нетипично сравнение със сегашната ситуация, в която изпаднаха каталунците. Малцина са тези, които даже си помислят, че Барселона може да загуби част от блясъка си „само" с напускането на Гуардиола, но преди не толкова много време в аналогично положение се намираше големия враг на Барса - Реал.
„Белият балет" бе властелинът на Европа, играеше футбол от друга галактика и притежаваше състезатели като Зинедин Зидан, Раул, Роналдо, Луиш Фиго, Роберто Карлуш и още, и още... Тогава в ролята на Челси от 2012 беше Ювентус и по волята на съдбата отново в полуфинал на Шампионската Лига „Старата госпожа" търсеше реванш срещу съперника си. В крайна сметка го постигна и това бе краят на един друг феноменален отбор, като последва раздяла с тогавашния наставник на мадричани - Винсенте Дел Боске.
Треньор, чийто принос към отбора, точно както на Гуардиола, бе подценяван, заради невероятните футболисти, които имаше на разположение. Предричаше се бързо съвземане и нови успехи на „лос галактикос".
Оттогава минаха почти десет години, а историята я знаем - десетото отличие от КЕШ/Шампионската лига все още е мираж, феновете на Реал преглътнаха безброй мъчителни моменти и унижения от кръвния враг, а вълшебният игрови стил на Зидан и компания, който печелеше симпатии навред по света все още не е достигнат!
От своя страна, подцененият Дел Боске изкачи нови върхове, побеждавайки в Мондиал 2010 с националния отбор на Испания и понастоящем се готви да защити европейската титла на „Ла Фурия". Тази история ни доказа, че нещата невинаги са такива каквито изглеждат.
Със сигурност „лос кулес" не започват и не свършват с Гуардиола и Барселона ще продължи да я има. Въпросът е дали ще бъде същият отбор, който е на една ръка разстояние от съвършенството.
Естествено, че е твърде рано да сме сигурни в каквото и да било относно бъдещето, но то наистина крие известна доза несигурност. Конкуренцията се надига от всички възможни страни - английските грандове ще търсят реабилитация на европейската сцена, Реал отново ще е зареден с яростна амбиция за така жадуваната десета европейска титла, един много неприятен за всеки съперник, какъвто е Ювентус, се завръща, а немският клубен футбол изглежда като вулкан, готов да изригне във всеки един момент на базата на потенциала, който разви в последните години.
Въобще европейският връх не е нещо, което е лесно да се изкачи, а още по -трудно е да се задържиш там. Всеки гранд има своите възходи и падения и никой не е застрахован. Само времето ще покаже каква бе важността на Гуардиола за този извънземен отбор,но във всеки случай „Пеп тим" ни достави много удоволствие със страхотните си игри от друго измерение, за което заслужава благодарности!
