Спортът - частен или държавен?

"Спортът трябва да се развива по някакъв начин - било то чрез чрез частния сектор или чрез държавата. Ние обаче трябва да направим така, че отборите ни да имат подкрепа, да имат условия за тренировка и добра материална база. В условията на икономическа криза държавата и правителството търсим тези максимални възможности, за да може не само Берое, но и другите спортни клубове да повдигнат нивото си".

Така преди няколко дни спортния министър Свилен Нейков мотивира решението на ТЕЦ "Марица Изток 2" или всъщност на държавата да поеме издръжката на старозагорския Берое.
Освен с новия собственик правителството ще помогне на носителя на купата на България за 2010 и с ремонта на стадиона. Вече бе гласувано, че за тази цел клуба ще получи 1 милиона лева. До 26 октомври пък ще има поставено осветление.

Тези действия обаче твърде много напомнят на онези от края на юли когато премиерът Бойко Борисов и правителството отпуснаха 1,8 милиона лева на националната телевизия, за да бъдат излъчвани двубоите от А група. В противен случай футболния шампионат бе съвсем близо до възможността да остане "на тъмно".

Пак с държавни пари бе построена и новата зала "Арена Армеец". С такива футболните клубове от София искаха да правят ремонт на стадионите си...Държавата е тази, която осигурява премиите за големите спортни постижения, държавата плаща за организацията на големи турнири каквито например през 2012 г. ще има в изобилие. Изобщо примери за държавна намеса във футбола и професионалния спорт у нас колкото щеш...

Изглежда логично, защото в противен случай спортът ни изглежда обречен. Но пък дали е правилно?

Лошото е, че се получава нещо като Параграф 22.

От една страна спортът, като всяко нещо в една страна, не би могъл да мине без съдействието от страна на държавата. Но тъй като напоследък той е и сериозен бизнес, то би трябвало да е силно ограничена. И ако използваме класическата схема да се изчерпи със създаването на добри правила и стратегия за развитието му и с предоставянето на база. И доста по-скромно финансиране.

Правилата обаче вече се превръщат в проблем. У нас законът за спорта е приет през 1991 г. След това е ремонтиран над 20 пъти. И най-често повтаряната реплика от спортните хора е "имаме нужда от нов закон". Но пък никой нищо не прави по въпроса. И тук не става дума само за депутатите, но и за същите тези спортни хора. В продължаващата обществена дискусия по въпроса мнение са дали твърде малко федерации - българския футболен съюз, тази по борба, конен спорт и ориентиране, олимпийския комитет.

На останалите им е по-лесно да водят битка за поредния пай от бюджета в края на годината или ако трябва да се организира някое състезание, т.е на парче. Никаква стратегия, никакъв план.

Плачевно е състоянието и на базата. Напоследък някои от съоръженията започнаха да се ремонтират, но пак с държавна намеса и пак на парче. А е толкова лесно стадионите, например, да се предоставят на конценсия на клубовете, които да намерят частни фирми, които желаят да инвестират в тях.

Е, ще построят може би мол или ресторант, но нали все пак говорим за бизнес, а не просто за наливане на пари? Ако този стадион или тази зала не носи приход, на онзи, който го е реновирал защо да бъдат инвестирани не малкото средства? И след като парите очевидно няма да дойдат от билети или продажба на фен артикули, тъй като и двете си остават нещо твърде непознато като бизнес у нас, нито пък ще дойдат от бонуси от участията в Европа, значи трябва да се потърси друг вариант.

Това обаче не се случва. Нищо, че желание заявиха не един и два футболни клуба. Вместо с разбиране те се сблъскаха с неясната собственост на стадионите и законова база, която не позволява да правят каквото и да било.

Не по-различна е ситуацията и в останалите спортове. Волейболният Марек например имаше желание да инвестира в модерна зала. Ръководството на клуба обаче не получи нужното разрешение и всичко остана само на думи. В баскетбола единствените, които разчитат на модерни или поне реновирани бази са Лукойл Академик и Левски.

Леката атлетика продължава да чака, за да получи на конценсия зала "Фестивална" и най-после да я приведе в нормален вид. За да стигнат до подготовка в нормални съоръжения от федерациите по художествена и спортна гимнастика и по борба пък разчитаха на държавна субсидия за ремонта на залите на стадион "Раковски" и в "Дианабад".

Изходът от омагьосания кръг продължава да е неясен.

Новините

Най-четените