Наистина си мисля, че няма връщане назад при Арсен. Той създаде атмосфера, в която играчите му не знаят какво да правят без топката.
Когато ги гледам, си мисля „могат да победят всеки, ако имат ден, и да загубят от всеки“. Което се показа най-ясно срещу Сити.
Въпросителната около Лаказет е друг проблем. Защо не играе? Вместо това, пускаш Санчес отпред, чието най-силно качество е да гони топката; ако я изгуби, ще даде всичко от себе си, за да си я върне.
Когато имаш такива футболисти, като мениджър, трябва да се опиташ да го използваш, а той не го прави. Не го прави, защото отборът му не знае как да действа по същия начин постоянно – това не е отбор, който може да пресира.
Правят го от време на време – направиха го срещу Челси във финала за Купата и в първенството и си мислиш „уау, отборът е жив“. И след това отново се връщат назад, както срщу Уотфорд, а след това гледаш как се опитват да пресират Манчестър Сити, един от най-силните отбори в лигата.
Как е възможно това?
Ако нямаш качествата да бъдеш пресиращ отбор, трябва да го практикуваш месеци, дори години, за да успееш да го направиш, както трябва. Сега ситуацията прилича повече на „всички тичат по топката“.
Трябва да усещаш момента и да знаеш кога да пресираш, което е също толкова трудно като това да не пресираш, ако си пресиращ отбор. Защото понякога трябва да пресираш, а друг път – просто да заемеш изчаквателна позиция.
Когато не знаеш точно какво правиш, всичко се превръща в катастрофа, особено срещу Сити.
*Думите са на бившия защитник на Арсенал Лий Диксън в интервю за BBC 5 live
