Най-гледаният и оспорван футболен сблъсък - този между Реал и Барселона снощи приключи. След четири мача, изиграни за 18 дни, Ел Класико излъчи своя победител. Очаквано и никак не изненадващо това бе тимът на Хосеп Гуардиола. Барселона се класира на финал в Шампионската лига и до голяма степен си гарантира третата поредна титла у дома. За Реал останаха Купата на Краля и изводите.
Големият печеливш все пак бяха феновете. В тези 18 дни за тях имаше всичко - драма, напрежение, нерви, скандали, взаимни обвинения и мъничко футбол.
Тези, които симпатизират и подкрепят Барселона едва ли са останали изненадани от продукцията, която им поднесе техния отбор. В своя стил „тики така" каталунците изиграха отлични 60 минути в шампионатния мач (до изгонването на Албиол, след което Реал се представи по-добре и изравни), почти толкова във финала за купата на краля (второто полувреме и до отбелязания от Реал победен гол), 90 минути на „Сантяго Бернабеу" в първия двубой от полуфиналите и 90 минути във втория на собствения си „Ноу Камп".
Макар и на куц крак и изостанал с подготовката капитанът им Карлес Пуйол показа, че и на 33 години е сред най-добрите защитници в Европа, при това няма значение дали играе в центъра или от ляво.
Шави Ернандес и Андрес Иниеста демонстрираха, че продължават да са футболистите, който определят представянето на „блаугранас" и перфектната двойка халфове.
Хавиер Масчерано оправда всеки цент от дадените за него над 20 милиона евро и не само че успя да се впише в стила на Барселона, но и се справи когато трябваше да играе на необичайния за него пост на защитник.
Лионел Меси бе просто Лионел Меси - магьосникът, който припомня на всички, че футболът днес не е само бизнес. Аржентинецът не само че най-после вкара на отбор воден от Жозе Моуриньо и във фазата на полуфиналите на Шампионската лига, но го направи и по най-добрия възможен начин.
Изненадите в тези четири сблъсъка дойдоха от Реал (Мадрид). В два от тях обаче те бяха неприятни. „Белите" показаха агресия, желание за атака, класа през първото полувреме на двубоя, игран на Местая и донякъде през второто на „Ноу Камп". В останалите моменти тимът на Моуриньо като че ли бе твърде уплашен и притеснен, нещо нетипично за философията на кралския клуб. Доказва го и фактът, че дори когато нямаше избор и трябваше да атакува - в минутите след снощния гол на Барселона на "Ноу Камп" - най-активният играч на тима бе...защитникът Марсело. Статистиката за този двубой отчете 0 удара към вратата на Барселона на суперзвездата Кристиано Роналдо.
Дефанзивната тактика на Жозе разочарова не само феновете, но и самите играчи. Неуспехите изкараха на показ противоречията, които раздират кралския клуб, а нападките към превъзхождащия ги съперник бяха отчаян опит те все пак да бъдат прикрити.
Ако трябва да степенуваме четирите двубоя може би най-истинският, онзи, който оправда очакванията за този сблъсък бе финалът за Купата на Краля. Веднага след него бе снощния сблъсък на „Ноу Камп". Да, изходът от него бе решен още в 53-та минута, да, Барселона бе тимът, който повече търсеше забавлението и се опитваше да достави удоволствие на феновете, но пък Реал се опита да води битка до самия край и внесе напрежение. Шампионатният мач не бе от толкова голямо значение за нито един от двата тима, защото Реал загуби шансовете си за триумф доста преди него. Първият полуфинал в Шампионската лига пък бе отговорът на Барселона на агресията на Реал във Валенсия.
Магията на Ел Класико намери и своя достоен финал с появата на Ерик Абидал. Французинът спечели своята най-важна битка и превърна финалните минути на последната среща в специални - нещо, напълно отговарящо на класата и емоцията на този сблъсък.
