Великден - големият християнски празник, на който футболът ни все отказва да възкръсне. Довечера чакаме някакви признаци, че поне е пораснал мъничко.
Днес в Бургас ще се случат приказни неща. Чака се да е пълен ремонтираният стадион за мача на Черноморец с Левски. Идва шампионът, вероятно премиерът и президентът ще открият с присъствието си новата арена на най-европейско мислещия клуб у нас.
Денят е знаков. Стадионът в Бургас вероятно ще е емблемата на българския футбол в следващите две години. На него се очаква да играем домакинствата си в евроквалификациите, предвид почти сигурния факт, че "Васил Левски" няма да отговаря на изискванията на УЕФА. Първият мач трябва да се превърне в празник на града, ще чуем със сигурност и "Бургаски вечери". Домакините даже са приготвили и химна за преди мача. Голям купон. Както всичко, което прави Черноморец досега, и върху шоуто довечера сякаш има европейска щампа. Заря, мажоретки, куп ВИП-гости, коктейли, а и стадионът и теренът изглеждат, да кажем, не като нашенските.
Но - завръщане в реалността. Великденските мачове в родния футбол са си... българска работа. На светлия празник понякога играта напомня за мрачния си нрав по нашите земи. Дано довечера ни присветне с нещо истинско, защото има опасност огромният залог на терена пак да превърне Великден в Срамовден за футбола.
През 1998 г. Левски гостува на Литекс и още преди мача президентът на "сините" Томас Лафчис разпалва огъня - щяло да има изненада за отбора от Ловеч дори и при загуба. Преди мача капитаните се чукват с яйца на центъра на терена, празник е...
После отборите се ритат, бият и псуват, а при гола за домакините треньорът им - некроткият Херо, показва среден пръст към Лафчис и получава шут в задника. Съвсем в духа на християнските ценности и празничното смирение.
Ако някой го интересува - мачът завърши 1:1. А изненадата на Лафчис бе, че даде Литекс на ФИФА заради нередовна картотека на Радостин Кишишев.
Само година по-късно страстите футболни пак се разгоряха с возкресението. И пак името Левски, ама този път от Кюстендил. ЦСКА водеше с 1:0 на почивката, съвсем в духа на празника - с гол на набожния и смирен Иво Димов. Обаче второ полувреме нямаше.
Други смирени, и вероятно за празника облекли се в черно хора, набиха вратаря на гостите Ивайло Иванов и настоящия треньор на ЦСКА Адалберт Зафиров. Вярващият християнин Емил Наков по принцип държеше здраво юздите в клуба от Кюстендил, спонсориран лично от друга набожна личност - покойният Георги Илиев...
Та така, с великденските страсти във футбола ни трябва да се внимава. Той е нагледен пример за това, че у нас вярващи и смирени не само има, а и умеят да го показват точно на най-светлите празници. Дано довечера наистина европейските напъни на Черноморец докажат, че за десет години футболът ни е пораснал "бавно и полека".
Дори да не е чак "на няколко века".
