За пари, без слава

Все по-често се случва да чуем за позабравено, но доста популярно футболно име (играч или треньор) да предприема смело предизвикателство в отбори средна класа в Русия, Азербайджан или Узбекистан. Очевидно е, че огромните финансови средства, с които разполагат тези клубове, са водещият стимул за приключение в далечна и понякога опасна дестинация, каквато е чеченската столица Грозни, например. Там наскоро Рууд Гулит се съгласи да стане треньор на Благой Георгиев и неговия Терек. Холандската легенда обяви, че ще пътува до града само за мачовете, а през останалото време ще пребивава в спортна база на клуба на 200 км разстояние.

Друг български  състезател - Тодор Тимонов, за малко щеше да порита с бившата звезда на Реал (Мадрид) Роберто Карлуш, ако не беше освободен от Анжи (Махачкала). Левият бек с убийствен шут подписа двугодишен контракт с клуба от руската република Дагестан. Световният шампион от 2002 г. ще взима по 5 милиона евро на сезон, независимо че твърди, че не парите, а предизвикателството са били водещи в решението му. Въпреки благородно заявената си позиция 37-годишният защитник е поредният пример, че богатите на петролни залежи републики от бившия Съветски съюз се превръщат във футболен „старчески дом", където известни играчи на прага на пенсионирането намират последна възможност за сериозен приток към банковите си сметки. Също като в Обединените арабски емирства, където куп звезди сложиха край на активната си кариера с едногодишен, но многомилионен договор.

Роберто Карлуш явно сериозно се е замислил за подсигуряване  на годините, след като спре да играе, щом е готов да се присъедини към 11-ия в класирането в руското първенство миналата година, останал на 36 точки от шампиона Зенит. Бразилецът очевидно е готов и да преживее ежедневните сцени с взривове, отвличания и други форми на насилие в Дагестан. Ситуацията обаче има едно сигурно предимство и това е новият собственик Сулейман Керимов, който е на 35-о място в класацията на „Форбс" на световните милиардери.

Амбициите на Керимов  не се изчерпват с едно звездно  попълнение и руският бизнесмен  предложи на Коринтианс 11 милиона евро, за да вземе халфа Жусилеи да Силва. За разлика от дипломатичността на Роберто Карлуш Жусилеи беше изключително откровен и благодари на руския клуб, че му дава възможност да стане милионер, преди да навърши 25 години. Полузащитникът, който сега е на 22, ще обсъди със семейството си дали да предприеме тази драстична стъпка в кариерата си и все още не е решил дали иска да живее на 1600 км от Москва. Трансферите по оста Бразилия - Махачкала се осъществяват с помощта на футболния агент Джулиано Бертолучи, който е приближен до известния мениджър от арменски произход Киа Йорабчиан.

Други бразилци -  треньорите Зико и Луис Фелипе Сколари и ексзвездата на Барселона - Ривалдо, също се потопиха в петролни пари. Те бяха част от проекта Буньодкор. И тримата вече напуснаха узбекистанския клуб, въпреки че за две години Ривалдо прибра 10 милиона евро, а Сколари, извел "Селесао" до световната титла през 2002 г. и Португалия до финал на Европейското първенство през 2004, се подписваше под 1 милиона долара месечно възнаграждение.  Клубът от Ташкент привлече вниманието към себе си през 2009 година, когато още се казваше Курувчи, и предложи на Самуел Ето'о 25 милиона долара за три месеца. Играещият в Барселона по това време нападател сензационно отиде на място да преговаря. До сделка не се стигна, но на всички стана ясно, че зад клуба стоят много пари. Точният произход на средствата не е уточнен, но работещите в Буньодкор получават заплатите си от швейцарска сметка. Именно в Швейцария е базиран мегаполдингът Zeromax, който издържа клуба. Макар и неофициално, компанията е ръководена от Гюлнара Каримова, която е дъщеря на президента на Узбекистан - Ислам Каримов. Твърди се, че финансовите проблеми на Zeromax в кризата са довели и до раздялата с бразилските видни футболни имена с клуба.

Подобна стъпка предприе и легендата на Арсенал - Тони Адамс, който след кратка и невпечатляваща треньорска кариера в долните  дивизии на Англия и стаж в холандския Фейенорд през лятото на миналата година пое азербайджанския Габала. Бившият английски национал обяви, че възнамерява да се отдаде дългосрочно на проекта и да прекара в клуба поне пет години, за да го измъкне от статута му на средняк, какъвто е в момента. Адамс ще остане със сигурност поне докато му плащат добре. Точният размер на заплатата му не е разкрит. Говори се за 1 милиона паунда на година, но от клуба лаконично твърдят, че Адамс получава колкото мениджър от английската Висшата лига. На фона на това възнаграждение е парадоксално, че отборът играе домакинските си мачове на „Градския стадион" в Габала с капацитет от 2000 човека. Разбира се, в момента се строи стадион за 50 милиона паунда, който трябва да бъде завършен в края на август тази година. Компанията Гилан, за която се знае много малко, издържа клуба. Президент на Габала е Тале Хейдаров, който е син на министъра по извънредните ситуации Камаладин Хейдаров. Семейството е близко с президента на Азербайджан - Илхам Алиев. Размерът на инвестициите на фамилия Хейдарови в клуба е спорен, а босът на Габала заявява, че има достатъчно средства, за да няма отборът финансови затруднения. Доказателство за това е, че, освен Тони Адамс, целият щаб на ФК Габала е от англичани. Помощник треньор е бившият национал Гари Стивънс, който след края на състезателната си кариера няма практика като треньор, а само като коментатор в "Скай спортс. Изпълнителният директор Алистър Саверимуто, който има опит на подобни позиции в Евертън и Борнемут, пък затвърди впечатлението, че ФК Габала се радва на завидно финансово положение, след като каза, че има „неограничени капитали".

Потокът пари в Азербайджан и Узбекистан със сигурност ще привлече някоя и друга залязваща звезда, която попълва пенсионния си фонд. Изисква се време, за да видим дали инвестициите в инфраструктура и школи ще положи стабилни условия, за да станат местните първенства привлекателна дестинация за футболни таланти в разцвета на кариерата им.

Новините

Най-четените