Седем милиона осемстотин трийсет и пет хиляди триста шейсет и седем лева и петдесет стотинки. Трудно е да го изпишеш, а какво остава да го платиш. Гриша Ганчев обаче плати и всякакви съмнения и подмятания по този въпрос приключиха с решението на Софийски градски съд от миналата седмица.
Не че ги плати от сърце и с удоволствие. Дори го назова съвсем директно - пари, хвърлени в канала. Ако зависеше само от него, навярно не би извадил и стотинка за емблемата и останалите активи на фалиралото дружество. Принудиха го единствено обстоятелствата и хората в сянка зад другото ЦСКА, които му дишаха във врата.
От сърце или не - парите вече са преведени. Близо 30 процента от дълговете, заради които ПФК ЦСКА АД спи вечен сън в архивите. Над 4 милиона лева ще поемат по сметките на НАП. Останалите ще удовлетворят частни кредитори.
Такава проява на финансова отговорност е безпрецедентна не просто за родната действителност - футболна, икономическа и политическа. Тя е без аналог дори за отбраната компания от големи европейски клубове, които фалираха и при завръщането си не платиха нищо. Или почти нищо.
Сега предстои тежка битка и на юридическия фронт. Тя ще завърши с успех едва когато ФИФА, УЕФА, БФС и всякакви други органи впишат този ЦСКА като правоприемник на стария. По същество Гриша Ганчев притежава емблемата, покри огромна сума към кредиторите, подписа дългосрочен договор за базите и дори придвижва строежа на нов стадион.
Разбира се, нито една отметка в този списък със завършени и предстоящи задачи няма да убеди онези, за които този ЦСКА е тире и Литекс. Те винаги ще изиграват козовете с лиценза от Етрополе и създаването на нова лига по служебен път.
Привържениците на други клубове едва ли тревожат Гриша Ганчев. И няма защо да го тревожат. Пред него обаче неумолимо се изправя ново и далеч по-сложно предизвикателство. Въпреки всички хвърлени пари и усилия, той тепърва ще трябва да убеждава симпатизантите на ЦСКА, че именно неговото ЦСКА е истинското ЦСКА. И да си върне доверието на голяма част от онази близо 40 000, изпълнили националния стадион при спечелването на последния трофей.
Липсата на купи и смислена продукция на терена са само едната страна на медала. Още по-отблъскващи за широката общност са порядките на работа и моделът на общуване, които никак не подхождат на клуб от центъра на столицата.
Ганчев открито негодува срещу ниската посещаемост, особено на фона на чудесните новини за емблемата, стадиона и така нататък. Хората обаче си остават у дома по съвсем различна причина - чувстват се излъгани заради футболната несъстоятелност в червено.
Кризата на идентичност ще добие още по-заплашителни размери след няколко месеца.
Тогава в елита ще има два клуба с името на ЦСКА. В подобна дисоциативно разстройваща ситуация може да се случи буквално всичко. Особено ако ЦСКА 1948 покаже по-привлекателно лице от ЦСКА-София. Представяте ли си го дори за секунда? Сега добавете в уравнението солидна фракция като "Офанзива" и значителната маса колебаещи се привърженици.
ЦСКА е ЦСКА заради емблемата, "Армията" и Панчарево. Но най-вече заради титлите, купите и европейските вечери. Онези, които подкрепиха Гриша Ганчев преди повече от 4 години, очакваха светкавична или поне скорошна разправа с Лудогорец и Кирил Домусчиев. Засега съперничеството остава само на ниво декларации. А часовникът тиктака.
Гледам мачове от 1965 г. по ТВ и на стадиони. Оттогава като малък ученик до ден-днешен съм от „Левски“ и лично аз не мога да си представя да няма вечно дерби „Левски-ЦСКА“. Дори ми беше някакси криво, когато го нямаше известно време „ЦСКА“. Да не говорим от момента, когато фалира. Това „ЦСКА“ или както един приятел го нарича – Гриша-Ганчевото „ЦСКА“, е добре, че го има, за да си гледаме вечното дерби – ние, които не можем без него. Но не така мисли очевидно УЕФА. Миналата година тази централа публикува официален документ на всички европейски отбори: кога са създадени, какви отличия са спечелили – вкъщи и навън. Старото „ЦСКА“ от 1948 г. беше посочено като закрито през 2016 г., а Гриша-Ганчевото „ЦСКА“ беше посочено с реквизитите на Литекс: колко пъти е шампион на България, други отличия и представяне в Европа. Или с други думи, УЕФА казва: Ние си имаме правила и ги спазваме. Не може да признаем „ЦСКА-София“, че това е „ЦСКА“ от 1948 г. Ако това стане, и други отбори от други държави ще правят същото. Но ние очевидно не ги слушаме и си говорим навсякъде, че Гриша-Ганчевото „ЦСКА“- София е старото „ЦСКА“ от 1948 г. Затова УЕФА подмолно наказва „ЦСКА“-София, защото очевидно е, че срещу ръжен не се рита. Как наказва УЕФА? Казва на съдии какво да правят и те не допускат „ЦСКА“-София по-нагоре в турнирите. Достатъчно е да си спомним мачовете в Европа срещу Рига, Копенхаген и др. Съдии дават засади, дузпи и „ЦСКА“-София е наказван от УЕФА. И Боби Михайлов, който сътвори цялата история, беше наказан от УЕФА, като го извадиха от Изпълкома на УЕФА, а сега даже му направиха преврат. Нищо чудно, когато в Брюксел ходи Бойко Борисов на разни срещи, човек от УЕФА неофициално да му е казал, че така повече не може и набързо изритаха Михайлов. Възможо е расисткият скандал на мача България-Англия да е инспириран именно от УЕФА, за да си отиде Михайлов. Има и нещо друго – Домусчиев. Поставил си е амбициозна задача – да прати „Левски“ и „ЦСКА“–София в историята, тези отбори просто да утихнат постепенно и на тяхно място да се настанят „Лудогорец“ и други тимове, а „Левски“ и „ЦСКА-София“ просто да са винаги в средата на таблицата.
Бичка, не се заяждам, честно, но лееекинко си пооплел конците в историята кое ЦСКА какво спечели, кое умря и кое се роди (или какво по-точно се роди).