С оглед на случващото се в „професионалния" ни футбол и нивото на представянето на татуираните клоуни, маскирани като национали, нали не очаквате, че при младежите, юношите и децата, които се опитват да играят футбол, ще е по-различно?
Боят на „Герена", прекъснал мача на младежите до 19 години на Левски и ЦСКА, за пореден път извади на бял свят омразата и насилието, които явно са неизбежна част от българския футбол. Сега дори и битите Иван Ангушев и Герман Петров да стигнат до съд, шансовете прокуратурата и полицията да свършат нещо са нищожни. Те не могат да хванат и обвинят хора, които ги показват по телевизията как извършат престъпление, ние ще чакаме да открият футболни фенове, скрити под качулките си.
И грозните сцени на „Герена" изобщо не са изключение. Простотията и насилието отдавна са превзели футбола. Иначе как ви звучи информацията, че автобусът на тима на Нефтохимик до 15 години е бил изпратен с дъжд от камъни след мач в Асеновград, след като домакините са паднали с 0:2. И това не се случва за първи път, през 2011 домакините са организирали същото изпращане на явно по-добрите във футболно отношение бургазлии.
Или пък новината за амбициозния баща, пребил майка на друго дете по време на международния футболен турнир, организиран от Локомотив Пловдив? Доскоро мислехме, че само в Англия съотборниците се бият помежду си, но в България се подкараха и родителите на деца, които ритат в един тим. Става въпрос за деца, родени след 2004 година, така че ако синът на въпросния глупак стигне до професионалния футбол, той сигурно вече ще е убил двама-трима, ей така, от любов към играта.
Защото явно футболът без бой не върви. Поне у нас. Което пак ни връща към националите и ръководителят им, който никога за нищо не е виновен. Те показаха, че футболът не им се отдава, дано не дочакат и боя... Защото феновете у нас не се славят с безгранично търпение, както е известно.
Амад показа на Рашфорд и Гарначо как се играе с чест и достойнство
