Дали по улиците ще се замерят с камъни, колкото главата на дете, дали над трибуните ще лети самолет с обиден транспарант за врата, или на един от секторите ще има лозунги, зовящи към разправа с врага - ясно е, пловдивското дерби не умира. За щастие.
Шарено и взривоопасно, наперено, колоритно, непредвидимо и не оставящо никого безразличен. В града или си от Ботев, или си от Локо. Няма средно положение, майна. Или „мразиш тия жълтури" и обичаш „ювентината", или си за отбора на Христо Ботев, съответно твой враг е „столипинската банда", „буферите" и т.н.
В ден на дерби градът е като обсаден. Далеч преди квотите да ограничат гостуващите привърженици, улиците се изпълват с хора от обяд, пият бира или просто са излезли да се поразходят край стадиона. Сега не е така. На гостуване отиват само ултрасите, както в неделя на „Лаута" гостуващата агитка на Ботев жени и деца няма да взима със събе си. Пътят им не е дълъг, но е изпълнен с опасности, а последните години рядко се помни дерби без инциденти.
Сега мачът е чакан близо 3 години, колкото продължи изгнанието на Ботев из долните дивизиии. Преди това няколко сезона Локо имаше чувствително предимство, а „жълто-черните" биха едва веднъж след 9 дълги години. Но забравете това. Сега уж фаворит е Ботев, с по-силен отбор, по-напред в класирането... В този мач не може да има фаворит и аутсайдер. Сигурно е само, че ще има много страст, и най-вероятно сълзи.
В дните преди мача агитките два пъти се сбиваха, ей така - без да има футбол на някой от двата стадиона. Поводи колкото искаш. Разпространението на билети мина под строг контрол от фенклуба на Локо, където препитваха дали знаеш песента за Христо Колев- Бащата. Дето седял с ръце на кръста и вкарал дълга дузпа на Ботев.
Изобщо - това е мач на невероятни чувства, като преобладаващото е омраза. В началото на новия век в няколко поредни години полицията не успяваше да се справи с него, като първо позволи бой с чадърите от заведенията на една от централните улици на Пловдив, а през 2003-а около половин час не спря битката на булевард „Източен", заснета и от телевизия Евроком и излъчена в деня след мача.
Героите вече са в митологията. Ботев има своя Чико, Зико, а от по-новите времена и Лилчо Арсов, който скочи да се бие с целия отбор на Локо. За „черно-белите" това са Колев - Бащата, Зума...
В неделя Ботев има мисия да бие, едва за втори път от повече от десетилетие. Отборът е по-силен, но играе в дома на врага. Там го чака традиционната лавина от песни и страст, а съперникът няма да се даде, особено в първото дерби на новия си собственик. Всъщност, това е дебют в битката за Пловдив и за двамата босове.
