Новите хъшове

Всеки минал през българското образование със сигурност някъде по пътя се е сблъскал с повестта на Иван Вазов „Немили-недраги", известна в театралната си адаптация под името „Хъшове". Поради тази причина няма нужда да припомняме патилата на Бръчков, Странджата, Македонски и Владиков във Влашко.

Причината да споменем това произведение са своеобразните наследници на хъшовете в лицето на голям брой български футболисти, изкарващи хляба си в днешна Румъния.

Освен че нямат роднинска връзка с Народния поет или пък с Никола Странджата, Йордан Тодоров, Емил Гъргоров, Атанас Борносузов и Георги Какалов нямат нищо общо и със съдбата на хъшовете, които навремето не са били желани гости на страната. Сега обаче водещи румънски отбори като еврошампионът от 1986 г. Стяуа и силният навремето Университатя (Крайова) се радват на по двама наши сънародници в състава си, а „стелистите" упорито напират и за националите Ивелин Попов и Станислав Ангелов, като трансферът на втория е въпрос на дни.

Подобно на хъшовете родните футболисти прекарват голяма част от времето си в кръчмите - по новому „Син сити", „Най" и т. н. И също като героите на Вазов, които организират театрални представления с цел събиране на средства за въстание, на всеки от тях му се е случвало да играе в по някой уговорен мач с по-малко благородни подбуди.

Като добавим към това и факта, че обект на интерес от страна на румънските медии вече станаха дори половинките на играчите, то можем да теглим чертата и да заявим, че новото поколение родни хъшове е с далеч по-престижен статут във Влашко.

Толкова ли обаче северните ни съседи се респектираха от обрата от 0:2 до 2:2 в Констанца и успехът с 1:0 в София в квалификациите за Евро 2008, та така масово решиха да привличат български играчи?

Интересът към родната стока, колкото и да не ни е приятно, се дължи на факта, че румънският шампионат все още не е особено привлекателна дестинация за играчи от световна класа за разлика от гръцкото и турското първенство.

Освен това доста румънски играчи и треньори вече минаха през България и могат да дадат информация от първа ръка и лични наблюдения за това кой да бъде привлечен на маститите босове, които да извадят необходимата сума. Тъй като Стяуа, Динамо (Букурещ) и Униреа не могат да си позволят Куарешма, Кюъл или Милан Барош, те купуват футболисти като Крум Бибишков, който разочарова в Стяуа, или Станислав Генчев, който стана хит в Стяуа.

С идването на множество големи имена турските отбори прекъснаха устойчивата тенденция да се подсилват с български играчи и кандидат-легионерите трябваше да търсят нови територии за покоряване.

Като се има предвид и кризата в Гърция, пазарът в Румъния се оказа отлична алтернативи за родните мениджъри, а на българските играчи трансферът там им носи по-добри финансови условия и игра пред пълни стадиони - нещо, което българският футбол не може да им предложи.

Румънската Първа лига е едно от най-прогресиращите първенства, което прави фурор със своите тимове в евротурнирите, има два отбора в Шампионската лига, а освен това е и възможност недотам реномирани играчи да взимат прилични пари. За сравнение, някогашният еврошампион Стяуа ще отдели близо 20 млн. евро само за привличането на нови попълнения!

Вече посоката на трансферите между България и Румъния се обърна на 180 градуса и при очакваното напускане на ЦСКА от последния оцелял там Флорентин Петре в „А" група не остава жив румънец. От друга страна, няма да е далеч от истината, ако кажем, че такова силно родно влияние при северните съседи, както е сега във футбола им, не е имало откакто кирилицата е била официална азбука там.

Да пожелаем успех на българската колония в румънското първенство и дано да не ни се налага като Вазов да изречем репликата „Бедний ми Македонски (заместете с име по избор), защо не умря на „Герена"/"Армията"...", а всички те да се докажат в отборите си!

Новините

Най-четените