Негодувание се надигна у някои раними души и побелели глави у нас след равенството на националите с Швейцария. Лотар Матеус бил страхливец, тръгнал да пази резултата в края на мача със смените си, прибрал отбора.
На един голям бивш играч на име Христо Бонев дори му идвало да си удари главата в гредата заради това, че Лотар не тръгнал да печели мача. Всъщност на Зума му се искало по-рано да види в игра своя любимец и подопечен Здравко Лазаров, но легендата първо оплю треньора, а после разкри истинския си довод.
Ами да, страхливец е Лотар. Германецът дотук доста плашливо налага схема с 4 офанзивни футболисти, от които две бързи крила. Отборът му страхливо влиза във всяко единоборство като за последно и респектира рано и швейцарците, и кипърските твърди момчета снощи.
Съвсем страхливо Матеус реши да подмени почти изцяло отбора, който изглеждаше непоклатим на старта на квалфикациите.
Притеснено немецът вади от състава един по един стари кучета с голямо его и все по-нарастващо ЕГН. А отборът му имаше страха да иде и да бие в Кипър, където наскоро ни наложиха футболно изтезание - гадно, дълго и до синьо.
Този германски страхливец дотолкова си трепери за поста, че извика 7 футболисти на ЦСКА, от които повечето отписвани до есента дори за ниво „А" група.
Също така в своя несмел стил Матеус заложи на защита от четирима отричани, които обаче за два мача не пуснаха гол. И изобщо за 6 мача с този селекционер, на България са и вкарали един гол от игра сърбите.
Тимът на Матеус е победил три пъти на стадиони извън страната (което не ни се случва често в исторически план) от четири мача зад граница. Очевидни белези на страх и нерешителност.
Вместо да си показваме българската магария и да плачем що играе Пешо, а не Гошо, нека подкрепим този човек. Той сигурно не е Жозе Моуриньо, а дори и Димитър Пенев може да не е. Но дойде и опитва да свърши работата, от която предишните селекционери се криеха.
Подменя артистите от изтърканите изминали постановки с тъжен завършек. Пуска в състава хората в добра форма, независимо в кой клуб играят. Надсмива се на тъпотиите на Божинов и Ники, налага дисциплина, бие като гост, не си крие мнението, че иска по-качествени контроли.
По негово време се сърдят и самоотлюспват футболисти, но Лотар не се оплаква.
Пуска други, а те си скъсват задниците да тичат по терена. Дали да се докажат пред него, или за собствена реклама - на нас какво ни пука? Нали националния вече не е боксова круша и не сядаме пред телевизорите с валериан да го гледаме.
Да приемем най-накрая, че сме на две планети и един млечен път от големия футбол. Нямаме звезди, нямаме дори играчи от средна европейска класа, с малки изключения.
Нямаме успехи и дори вече домакинската си публика и адска атмосфера нямаме. И затова нека да опитаме да гледаме позитивно на някой, който опитва да ни подреди къщата.
Защото утре и той ще си иде и тогава ще потънем отново в познатите дискусии за това кой измежду мениджърите реди националния и защо в него е Х, а не Y. А това ни е познато и знаем, че не носи резултати, нали?
