Кариерата на Манфред Бендер започва главоломно. На 23 вече е част от звездния тим на Байерн през 1989 г., а треньор е младият тогава Юп Хайнкес. От малък е с голяма уста, но думите си защитава и с действия на терена.
"Още от дете за мен имаше само едно - футболът. След училище отивах на игрището, хвърлях раницата в някое кьоше и ритах, докато нашите не ме приберат по тъмно. Когато Байерн ме покани, просто продължих да го правя", разказва за началото Мани.
Още в първата си година става шампион на Германия и достига до полуфинал за Купата на европейските шампиони, където отпада от големия Милан с Марко ван Бастен, Рууд Гулит и Франк Рийкард.
"В Байерн, особено за млад играч, трябва да си с много здраво самочувствие. Иначе потъваш веднага - говори за адаптацията си в клуба Бендер. - Още в началото старите кучета се опитваха да ме сдухват. Аугенталер веднъж ми каза да донеса мрежата с топки. "Можеш и сам", отвърнах аз. А Юп Хайнкес харесваше този нахакан стил. Особено като печелехме. При Юп ставаше дума за футбол 24 часа в денонощието. Ако закъснееш дори минута за тренировка си вън - просто нямаш нагласата на професионалист."
След раздялата с Хайнкес обаче нещата не тръгват добре. Със Сьорен Лерби тимът печели само четири от 14 мача. Сезон 1992/93 приключва с Ерих Рибек начело, а Байерн завършва едва десети. И на Мани му писва на шапката.
"Лерби беше супер тип, но нищо не му се разбираше по време на тренировка - откровен е Манфред. - Веднъж след поредната загуба Ули Хьонес ни събра на заседание и се развика: "Като не го разбирате, поне питайте!"
По време на загрявката преди мача с Карлсруе през 1993-та ексцентричният треньор на гостите Вини Шефер се приближава до Бендер и го пита: "Мани, не ти ли харесва в Мюнхен?" Манфред е категоричен: "Не". И получава покана да се присъедини към Карслруе буквално на терена. Приема.
"Бяхме много яка група - с Оливер Кан, Сергей Киряков, Едгар Шмид. Всички много добре се разбирахме и извън терена. И треньорът нямаше почти никаква работа", лаконичен е Бендер.
Мани е част от най-силните години на клуба и от най-великата победа в неговата история - тази със 7:0 над Валенсия на Любо Пенев (играе само в първия мач (3:1) и вкарва два от головете) в турнира за Купата на УЕФА.
"Тогава треньорът беше наказан при загубата с 1:3 в Испания и нямаше право да е при нас в съблекалнята час преди мача - връща се към големия триумф Бендер. Но имаше едно коридорче, което водеше от неговата стая и той дойде за някакви наставления 10 минути преди началото. Тогава едно от момчетата го бъзна: "Тренер, хората от УЕФА идват". Той изпадна в паника. Тръгна да се крие под масата, там имаше някакви кашони. След това зад вратата, там не беше достатъчно. Пробва зад едни закачалки. Накрая сложи някаква покривка на главата и избяга, а ние се скъсахме от смях."
В същия сезон Карлсруе отстранява още ПСВ Айндховен, Бордо на Зидан, Дюгари и Лизаразу, за да отпадне от Аустрия Залцбург на полуфиналите заради голове на чужд терен.
"Имахме мач след 7:0 над Валенсия срещу Дуисбург - подхваща още една история Манфред. - Треньорът на противника Евалд Линен казал на отбора си: "Спокойно момчета, те ще са пияни". Пометохме ги с 5:0, въпреки че наистина няколко вечери не бяхме спали като хората."
А самият Мани е цар на лафовете през 90-те. Пресата и телевизията са луди по него, защото винаги може да се извади цветно заглавие от него.
На мач срещу Кайзерслаутерн след сблъсък с Маркус Марин Бендер претърпява разкъсване на тестисите. След мача репортерът от телевизията го пита как се чувства, след като приятелката му вече се е преместила при него в Карслруе.
"Какво трябваше да отговоря? Казах, че сега ще трябва да изчака известно време за креватните изпълнения", култов е Бендер.
В друг епизод от своята кариера е хванат за топките от Лотар Матеус по време на мач.
"Имахме малко пререкание - коментира Бендер. - Матеус се приближи и реши да си направи малък тест. Хвана ме, аз му се ухилих в лицето и му казах: Вече е е ОК, Лотар"."
Мани е все така устат и като треньор. Но осъзнава, че времената вече са много променени и всеки трябва да си мери приказките. Основната му треньорска кариера преминава в Австрия.
"Там е една идея по-разпуснато в сравнение с Германия, но пак трябва да се внимава. Като наставник на Райндорф Алтах загубихме първия си мач в Залцбург и на пресконференцията казах, че дъщерите ми се чувстват по-сигурни с топката, отколкото моите нападатели. Майко мила, след това стана чудо! Вече с хумора трябва да се внимава", наясно е Мани.
Бендер съжалява единствено, че не успява да заиграе за германския национален отбор. Повикан е само веднъж - през 1992-ра, но така и не се появява на терена.
"Защо ли? Защото аз бях техничар, а селекционерът Берти Фогтс - дървар - няма цедка на устата Мани. - Хайнкес направи голяма грешка с мен, защото през 1989 г. Франц Бекенбауер ме искаше в националния. Тогава Юп не ме пусна, защото съм бил твърде млад. Байерн просто искаше да предотврати ситуация като с Михаел Румениге, който след два мача за Бундестима не се върна никога към най-добрата си форма."
