Левски се отказа от Купата на България и прави всичко възможно да се откаже и от титлата.
Още не сме влезли в месец декември, а на "Герена" предвкусват поредния нулев сезон. Сезонът, започнал с позорното отпадане от Вадуц в евротурнирите, явно ще е поредният, който феновете ще чакат с нетърпение да отмине.
Обнадеждаващите резултати и игровите проблясъци секнаха, когато "сините" отпаднаха от Черно море за Купата на България след дузпи. После същият съперник надви Левски и в първенството, а вчера дойде шамарът 1:3 от Ботев Враца насред "Георги Аспарухов". И то в мач, в който съдийската неадекватност не отменя факта, че гостите спечелиха съвсем заслужено.
При 7 т. изоставане от Лудогорец едва ли някой още се заблуждава, че Левски ще бъде реален претендент за титлата до края. И този път на "Герена" ще останат с празни ръце, ще я има само синята тишина, за която толкова обичат да скандират противниковите фенове. И ще ги има въпросите без отговор, витаещи от твърде много време.
Основният от които е - какво още не достига, за да бъде сложен край на сушата?
Изглеждаше, че нещата малко по малко се нареждат. Собственикът Спас Русев не се отказа от Левски, каквото намерение беше заявил скоро след като пое клуба, а запретна ръкави, вкара свежи пари, направи селекция и доведе играчи. И то не какви да е, а играчи, за които "сините" само можеха да мечтаят допреди около две години.
Сега Левски има истинска звезда като Габриел Обертан. Най-сетне има и резултатен нападател, който води при голмайсторите в Първа лига. Има толкова талант в нападение, че треньорът се чуди как да намери място на всички, заслужаващи титулярно място в предни позиции. И поне като бройка има достатъчно изпълнители на всеки пост, освен на десния бек. Оставаше проблемът с вратарския пост, с чието разрешаване пъзелът трябваше да бъде завършен.
Самият треньор най-сетне изглеждаше като точен избор.
Славиша Стоянович бързо показа, че осъзнава в какъв отбор е попаднал, спечели феновете на своя страна, натрупа победи, повали ЦСКА в дербито, даже при загубата от Лудогорец остави добри впечатления със смела игра и накара публиката да мечтае за бъдещето.
Левски най-накрая имаше необходимата основа, за да върви по възходяща линия, но... провалите дойдоха светкавично и накуп. Оказа се, че футболистите все още блокират в най-важните моменти, подхлъзват се при дузпи, пропускат срещу непретенциозни отбори, и когато мачът не потръгне, играта им бързо става стихийна, а пробойните в дефанзивен план лъсват.
За недостатъците при Левски може да се говори дълго, но всъщност в момента никой от трите водещи български тима не блести откъм игрови облик.
Само че обвиняваният в скучен футбол Нестор Ел Маестро взима мачовете срещу слабите противници и това засега държи ЦСКА по-близо до върха. А при шампиона Лудогорец съдиите се грижат да не се стига до загуба на точки и при най-отчайващите продукции на разградчани.
В този кръг Локомотив Пловдив претендираше за две дузпи срещу хегемона, втората от които беше стопроцентова. Сходни подаръци "орлите" получаваха още от първите кръгове на този сезон, затова и конкурентите им за първото място нямат право на такива грешки, каквито Левски допусна два кръга поред.
Още от януари "сините" ще посрещнат новия си изпълнителен директор Павел Колев. Но това обещаващо назначение на компетентен и ерудиран нов шеф, от когото се очакват реформи, ще дойде в поредния тъжен период за феновете - осъзнали, че Левски няма да вземе трофей и през 2019 г. А тогава децата, които не помнят тимът да е печелил каквото и да е, ще стигнат прогимназиална възраст.
Големите триумфи постепенно започват да изглеждат част от безвъзвратно изгубено минало, несъотносимо към съвременния облик на отбора. Наскоро Левски отпразнува 60-годишнина от прословутия разгром със 7:2 над ЦСКА. Догодина ще се отбележат и 25 години от онова 7:1, все още ненадминато в синята история.
Ако обаче Левски продължава както напоследък, при такива чествания настроението ще става все по-минорно. И към спомените от миналото ще може да се съпоставя само тишината на настоящето.
