Чели сте "Винету", нали? Там разни недобросъвестни белокожи даваха по една шепа стотинки за кесийки с късчета необработено, самородно злато, наречени "нъгетс". Индианците ги вадеха от реките си, но не оценяваха стойността им. Затова ги продаваха на безценица. Индианците са свършили в резервати и защото не са осъзнавали, че ходят върху злато. А и да са знаели, имали са нещастието да ходят върху такива земи и да са апетитна хапка за по-силните белокожи. Както в съвремието иранци и иракчани се разхождат върху петрол и горят във войни заради това. Защото по-мощните нации искат това, върху което живеят.
На темата. По някакъв подобен, макар и трудно сравним начин, Висшата лига постепенно върви по пътя на индианците. Най-големият "Титаник" на това изобретение, легитимирало футбола като средство за печалба от тв права и маркетинг, е Манчестър Юнайтед. Клубът е машина за пари от началото на 90-те, първи се ориентира в тенденциите, изгради мащабна стратегия и дори атакува азиатските и американски пазари още в миналия век. Сега Юнайтед е най-богатият клуб на света, феновете му (разбирай потребители на стоките му) са безчет, а печалбите - колосални.
Криза не лови нито клубът на Бербатов, нито Ливърпул, нито Арсенал. Техните фенове изкупуват все повече екипи, сувенири, билети (на все по-високи цени). Но тенденцията е нито един от тези три топ отбора да не дава големи пари за трансфери вече 2 години. Странно, нали - машината за пари работи на все по-високи обороти, а купуваните играчи са за все по-скромни пари.
Каква е причината за тази аномалия?
Глейзъровата фамилия, която притежава Юнайтед, изплаща стотици милиони под формата на покриване на полици за ипотеки на свои имоти. В условията на криза повечето бизнес начинания на Глейзър буксуват и свежите пари идват от Манчестър. Защото там няма засечка. Така Юнайтед печели титли и луди пари, но те отиват да погасяват други задължения на собственика към банки и институции.
Преди две лета сър Алекс Фъргюсън плати 30,75 милиона лири за Бербатов. Голям трансфер, но останал единствен за 3 г. Неприемливо за голям клуб, какъвто претендира да е Юнайтед. Защото преди следващия сезон Фъргюсън взе само Луис Антонио Валенсия (12 млн.), Габриел Обертан (3 млн.) и Маме Диуф (2 млн.). Сега трансферите са доведеният от Фулъм за 10 милиона Крис Смолинг и Хави Ернандес - Грахчето, струвал 7 милиона.
Фъргюсън опитва да обясни, че съставът му е добър и нови не му трябват. Ясно е обаче, че шотландецът прикрива това, което трудно се скрива. Собствениците не дават пари за трансфери, а ги пренасочват за свои си нужди. Куриозно, Юнайтед - пионер и абсолютен лидер на финансовата революция във футбола, сега е най-близо до пълно пропадане.
В Ливърпул ситуацията е трагична. Там печалбите са по-малки, но за миналата година все пак бяха около 70 милиона. Но Рой Ходжсън сега получи около 2,5 милиона за трансфери и му бе казано: "Продавай, за да купиш."
Към "Анфийлд" напират сирийци, китайци, дубайци. Изкушава ги именно неразвитият потенциал на глобалните марки, каквито са английските клубове. Ливърпул може да носи милиарди при разработване на пазара в Азия, където клубът е невероятно популярен. Но дали утре и новият собственик няма да даде няколко жълтици на "индианците", а да вземе с другата ръка златото, което клубът произвежда.
Арсенал построи уникален стадион и приходите му се изстреляха на друга планета. Но дори те не гарантират трансферен бюджет, клубът не харчи пари. За два сезона - двама защитници за по около 8-9 милиона. Плюс Андрей Аршавин за 10. Това е неизмеримо по-малко от грандовете на континента.
Миналата година Барселона спечели Шампионската лига, а Шахтьор (Донецк) - Купата на УЕФА. И двата отбора похарчиха повече, отколкото четирите (тогава) топ отбора на Англия. Защото и при нулевата активност на Челси, където Роман Абрамович се измори от операция "изваждане", трансферите на Голямата четворка не надхвърлиха 70 милиона. Само Златан Ибрахимович струваше почти толкова на каталунците. А Шахтьор похарчи 50 милиона за няколко звезди с шоколадова кожа от Южна Америка.
През тази година купата на шампионите отиде в Интер, подсилил се преди сезона с Диего Милито и Тиаго Мота (25 милиона евро), както и със Самуел Ето'о (20 млн.). А в състава вече играеха куп скъпи играчи, привлечени в последните 24 месеца.
Челси също харчи умно, а не с широки пръсти. Привличането на Йоси Бенаюн за 6 милиона трудно може да мине за голям удар. А преди 4 години лондонските "сини" харчеха 100 милиона всяко лято...
На фона на всичко това Висшата лига обяви най-големият тв договор в историята - за над милиард лири. Клубовете ще получат незапомнени пари през новия сезон, дори последният в класирането и отпадащ тим ще вземе 91 милиона. Но вероятно и тук пътят е надолу. Пресищането и свръхпотреблението водят до отлив и рецесия във всяка област. А когато секнат и тв парите, Висшата лига я чакат куп сериозни въпроси. И вероятно - отлив на желаещите олигарси от Изток и Запад да си купят "играчка" в най-гледаното първенство. Това може и да е за добро. Клубовете ще се борят за надмощие с оглед на фенската си маса и нейното потребление, а печалбите ще реинвестират в собствените си нужди. А не тези на американски евреи и хора с чалми и тъмни очила, излизащи от безкрайни лимузини. Кой знае? Тази история може и да има хепиенд за индианците.
