Dear Mr Hicks - 6-минутното яростно видео, публикувано в YouTube и посветено на един от двамата американски съсобственици на Ливърпул беше изгледано от половин милион човека за три дни. Клипът е заснет от холивудския сценарист и продуцент Майк Джефрис и е пълен с хиперболи. В него трибуна получават гневните фенове на Ливърпул - обикновено хора, известни личности и вече забравени почитатели на клуба - и те не се ограничават в изказа си като сравняват периода на управление на Хикс и Джордж Джилет с изнасилване или понасяне на тежки обиди. Никак не е приятно, нали?
А и нещо подобно е малко очаквано от собствениците на голямо предприятие каквото всъщност е Ливърпул. Но във футбола, ако собственикът на клуба не успее да зарадва феновете, то той задължително бива обвинен във всички земни грехове.
Следва да се замислим дали Джон Хенри, следващият потенциален собственик на Ливърпул, е гледал този клип и е обърнал внимание на яростта на Рики Томлинсън и приятелите му. Собственикът на Бостън Ред Сокс вече подаде официално оферта и очаква да установи контрол над тима другата седмица, след като бъдат отстранени поредица юридически спънки. Но преди да подпише договора, Хенри трябва да е готов за неизбежното - ако тимът не тръгне в правилната посока, след година-две, той ще е виновен за всичко и феновете ще искат главата му.
Няма друг бизнес, който да ви направи толкова непопулярни и мразени, като управлението на футболен клуб. Футболистите стават легенди, треньорите влизат в историята, а в най-добрия случай собствениците печелят известна доза уважение или феновете просто ги търпят. В най-лошия случай, всички ги мразят - както стана с Хикс, Джилет и сънародниците им, управляващи Манчестър Юнайтед - семейство Глейзър. Точно те превърнаха оперативната печалба на клуба - 100 милиона лири в 80 милиона паунда загуба - заради огромните дългове, натрупани от фамилията.
Обвиненията срещу собствениците винаги са тежки. Понякога по-леко се отървават некадърни министър-председатели или провалили се министри. Но в случая на Хикс това е напълно оправдано. Той е един от бизнесмените в световен мащаб, който се опитва и понякога успява да печели от почти всичко и очакванията му за Ливърпул бяха точно такива - да експлоатира британската футболна легенда и от нея да капят милиони. Последваха рязко увеличаване на задълженията на клуба и демонстрация на нулево желание да бъдат разбрани и уважавани историята и културната значимост на Ливърпул, което просто не остави шанс на Хикс срещу феновете.
Въпреки провала на Хикс в Ливърпул, което най-вероятно ще му струва около 140 милиона лири, както и вече му донесе омразата на половин град, новите собственици ще получат нов кредит на доверие.
Но въпросът е: От какво се интересува купувачът на Ливърпул? Със сигурност, това не е любовта на феновете. Всяка бизнес операция има една цел - печеленето на пари. Но за да стане това, то клубът трябва два бъде управляван от хора, които наистина държат на развитието му в дългогодишен план и които са наясно с правилата на играта и с начините за правене на пари в европейския футбол.
Следващата седмица ще донесе окончателното доказателство за провала на американските собственици - в Ливърпул и Манчестър, в британския футбол. А може би това не е правилната формула за собственост на голям футболен клуб? Дали да не дадем акции на феновете, които да инвестират в любимия си клуб и след това да бъдат мениджъри, които да го ръководят? Поне след това феновете няма да записват гневни видео клипове срещу самите себе си, нали така?
