Бившият капитан на Ливърпул Джейми Карагър написа интересен текст в "The Telegraph" преди мърсисайдското дерби в неделя за ФА къп. Акцентът е привличането на Карло Анчелоти за мениджър на Евертън, а Кара смята, че италианецът не отстъпва на колегата си от Ливърпул Юрген Клоп.
Ето и част от разсъжденията на бившия бранител:
"Скоро след като Юрген Клоп бе назначен за мениджър на Ливърпул, бях в такси с фен на Евертън зад волана, който направи коментар през зъби: "Знаете ли какво най-много мразя у Клоп? Че съм фен на Евертън и не мога да го намразя. Толкова е симпатичен."
Преди предстоящото дерби запалянковците на Ливърпул се чувстват по същия начин спрямо наставника на съперника.
Карло Анчелоти е истинска класа. Изминаха повече от 30 години, откакто Евертън за последно притежаваше треньор на скамейкта, съизмерим по класа с този на Ливърпул. Може би от времето на Хауърд Кендал и Кени Далглиш от средата на 80-те.
Пристигането на Анчелоти на "Гудисън" ми напомня на присъединяването на Рафа Бенитес към Нюкасъл. Първоначлно беше скептицизмът и въпроси от сорта защо отива там, не са ли малки за амбициите му?
Феновете сякаш не можеха да повярват, че той е дошъл, вцепенени от аурата на треньор, водил някои от най-големите клубове на континента.
Репутацията се гради дълго. Тя печели време на мениджърите и им дава повече спокойствие за разлика от тези, които трябва да се доказват.
Нека си припомним последните коментари на мениджъра за нападателя Доминик Калвърт-Люин.
"Мисля, че ще бъде на върха в Англия и в Европа. Той има всички качества да бъде топ нападател."
Когато Анчелоти казва това, хората вярват, че знае какво говори. Само с един негов цитат се променя глобалното схващане за даден футболист.
Върнете лентата няколко седмици назад и си помислете дали щеше да е така, ако го беше казал Марко Силва. Щяха да му се подиграват дори феновете на Евертън.
Това е силата на CV-то. Това е авторитетът да бъдеш мениджър, спечелил всичко и работил с едни от най-добрите нападатели през последните 20 години. Анчелоти вижда играча от световна класа с един поглед и затова думите му звучат правдоподобно.
Това присъствие и аура означават, че дори Анчелоти да направи грешки през първите няколко месеца на поста, той няма да постави на изпитание търпението на привържениците, които вече скандират името му. Видяхме и при Бенитес в Нюкасъл, че дори при лоши резултати, вината ще бъде хвърлена в друга посока, а не върху наставника.
При Рафа се получи точно така, че Нюкасъл не отговаряше на амбициите му и съюзът между двете страни не продължи дълго.
Ще видим дали са налице условията Анчелоти да спечели трофей и да върне Евертън обратно в Европа.
По отношение на финанси и статут, Евертън не може да се мери с нито един от клубовете от топ 6. Това, към което трябва да се стремят, е да се присъединят към Лестър, опитвайки се да го превърнат в топ 7.
Италианецът се захвана с различно предизвикателство спрямо всяко друго преди това в кариерата си.
Той прие задължение да вдигне отбора на крака и въпреки всички положителни наблюдения и коментари за качеството на състава му, той е наясно, че тимът е под стандарта на водещите клубове в страната. В Евертън има още много неща за промяна освен мениджъра. Това трябва да се знае.
Предстоящите месеци ще предложат по-ясна картина на това какво са научили в клуба от периода на Роналд Куман.
Подобно на Анчелоти, той беше "холивудски" мениджър, който собственикът Фарад Мошири искаше на всяка цена. Но това, което последва, бе мъглива трансферна политика, при която не се знаеше кой е привлечен от Куман и кой не е.
Двама, купени тогава, за мен са символите на проблема - Гилфи Сигурдсон и Яник Боласие.
Милиони бяха пропилени за играчи, които се провалиха, но това, което беше поразяващо при тях двамата, беше тяхната възраст, статистики и цени при подписването им. Сигурдсон беше 45 милиона паунда, което е изключително много за 27-годишен играч, изпитвал трудности в Тотнъм.
Боласие, също на 27 по това време, струваше 25 милиона паунда. Въпреки че имаше нещастието да се контузи, сделката изглеждаше странна.
Оттогава в Евертън постоянно говорят за привличането на по-млади играчи.
Не можем да пренебрегнем факта, че когато беше назначен Силва, от Евертън заявиха, че искат млад и динамичен треньор, който да вкара енергия и настроение в клуба.
Анчелоти е поредната промяна на курса заради опита и визитката му.
Сега всички трябва да се качат в една лодка и ще е много важно дали Карло и настоящият директор Марсел Брандс ще работят успешно заедно. Ако през януари мениджърът каже, че иска играч в края на своите 20 години, струващ астрономичеса сума, дали някой в Евертън ще има властта и желанието да му каже "не"?
А ако Анчелоти се насочи към рискован трансфер на млад играч по подобие на Мойзе Кийн през лятото?
Най-добрите трансфери на Евертън през последните 20 години бяха на млади и жадни за успехи играчи - Микел Артета, Тим Кейхил, Лейтън Бейнс, Фил Ягиелка, Шеймъс Коулман и т.н. Колкото и да е добър мениджърът, накрая всичко опира до качеството на селекцията. И именно заради нея си тръгнаха Роберто Мартинес, Куман и Силва.
В последната си колонка след уволнението на Силва написах, че следващият треньор трябва да е перспективен млад треньор или утвърдено име, чиято звезда е угаснала и иска да демонстрира, че може отново да заблести.
Звездата на Анчелоти не е угаснала толкова много, но след Милан, Челси, Реал Мадрид и Байерн и Наполи, той прие предизвикателство. Италианецът никога не е бил абониран за трофеи като сър Алекс Фъргюсън, Пеп Гуардиола или Жозе Моуриньо, но е със страхотни рекорди в първенствата и Шампионската лига.
Повечето от феновете искаха топ треньор и Мошири го осигури. Евертън настъпва в нова територия и ентусиазмът е обясним. Ако Анчелоти успее да сложи край на 21-годишното чакане на "сините" да победят на "Анфийлд" този уикенд, той моментално ще се превърне в герой. А ако успее да приключи 25-годишното очакване на трофей - най-дългото в историята на Евертън - той ще се влее в списъка с легенди на "Гудисън"."
