Националите изпуснаха "безценна" победа в контрола и допуснаха обрат от 0:1 до 1:2 в последните минути. Нищо страшно не е станало, хора. Не губим точки, нито позиция в квалификационната битка. Не бива да плаши и друго - втори мач за годината, втора загуба. Вярно, от средна ръка отбори, пуснали в игра младите си таланти, които да проверят в предвидените именно за това контроли. Ама в контроли.
Плашещо е друго. Националите отиват в Белгия също за контрола. За проверка. В тези мачове са разрешени по 6-7 смени, нали това е идеята - да заведеш 18 играчи и да пробваш всеки в боя. А не да пуснеш само две резерви до 88-ата минута, пазейки резултата, в който водиш. И после да включваш в игра за по минута-две футболисти, да потичат в добавеното време. Обидно е за тези играчи, какъв е смисълът? Белгийският треньор Леекенс пусна двама нови на почивката, още двама в 60-ата минута, а в следващите 10 влязоха и останалите резерви. Всички поиграха поне по 25 минути.
Това ли е мачът на живота за Мъри Стоилов, та той забрави за какво всъщност е организиран двубоя? За какъв дявол се е вкопчил в това 1:0, все едно то щеше да възроди футбола ни и да скрие видните негативи.
Да почнем с позитивите. Развитието на Манолев, който вече е готов за голям футбол, опитът на Стилиян и Пелето, потенциалът и амбицията на Божинов и Рангелов, зрелостта на завърналия се Пеев. И изненадващата донякъде добра игра на Ники Михайлов. Негативите обаче са си симптоматични за футбола ни - хаос, в организацията на отбора и пътуването изобщо, а и в играта. Плашеща несъстоятелност на уж опитни играчи като Миланов и Благо Георгиев, липса на алтернативи на много постове.
И само за справка - накъде се е развил за 21 години в манталитета си българският футбол, след като продължават да му се случват трагедии (на границата на комедии) в някакви си 120 секунди в края? Иронично или символично - от Антверп до Брюксел разстоянието в километри не е голямо, а и в резултата разликата не е огромна...