Гледах дербито между Ливърпул и Манчестър Юнайтед с приятел, също дългогодишен фен на „червените дяволи“. Малко след като станаха ясни съставите на двата отбора, ми каза: „Вече разбирам какво им е било на тях преди. И малко ми е жал.“
Жал, съжаление, съчувствие – това не са емоции, които изпитваш към големия враг. Те са само последното доказателство колко много ситуацията се промени за двата отбора през последните години.
Юнайтед е там, където Ливърпул беше преди десет години
Сър Алекс Фъргюсън се зарече да задмине Ливърпул по титли и го направи. В периода на шотландеца на „Олд Трафорд“ сме гледали много велики дербита, но независимо от изхода им, Юнайтед печелеше битката за титлата. И така, докато мина „червените“ и поведе с две (20 на 18).
Всичко обаче се промени след напускането на съра. Въпреки че имаше леки проблясъци и веднъж стигна до второто място (но на космическите 19 точки от шампиона Сити), Юнайтед се върна към сенките, откъдето Фъргюсън извади клуба.
По време на активната си кариера Гари Невил беше казал, че с удоволствие би заменил две загуби от Ливърпул през сезона в замяна на титлата в края. Но в момента мърсисайдци са толкова гладни за успехи, че искаха всичко - и победата в дербито, и титлата, която, на практика, вече е спечелена.
Сега в ролята на сър Алекс за Ливърпул влезе Юрген Клоп. Германецът подреди къщичката на „Анфийлд“, изгради изключителен отбор, покори Европа (Шампионската лига) и света (Световното клубно първенство), а сега ще направи отбора шампион на Англия за първи път от 30 години насам.
Истината в момента е, че Юнайтед не може да се мери с Ливърпул по нищо (освен по приходи, но и това ще се промени скоро). Докато на „Анфийлд“ мислят за титлата, на „Олд Трафорд“ цари безпорядък, който няма да се оправи нито с нови футболисти, нито със смяна на треньора.
Колкото и да се говори за трудностите на „червените дяволи“ на терена и за представянето на отбора под ръководството на Оле Гунар Сослкяер, проблемите са по-нагоре по веригата и докато те не бъдат оправени, в най-добрият случай, клубът ще продължи да бъде в застой.
В неделното дерби играчите на Ливърпул играеха с такова самочувствие, сякаш не се изправяха срещу исторически най-големия си съперник, а срещу средняк. Е, Юнайтед може и да не е средняк по отношение на класирането, но 30 точки си е стряскаща разлика.
В нито един момент не изглеждаше така, сякаш „червените“ се притесняват дали ще вземат победата. И колкото и Клоп да казва, че е рано да се говори за титлата, момчетата му маршируват също толкова уверено към нея, колкото мачкат противниците от началото на сезона.
Междувременно, част от феновете на Юнайтед вече знаят какво им е било на тези от Ливърпул и им съчувстват. Но в същото време се надяват и тяхната суша да не продължи, колкото тази на „червените“, и да излязат от дупката час по-скоро.
През 1986 година, когато сър Алекс идва в Юнайтед, той е шампион на Шотландия и носител на КНК с отбор, който не е нито Селтик, нито Рейнджърс. Ръководството на червените дяволи разбира, че този човек е талантлив и затова го взима на Олд Трафорд, като му поставя ясна задача: да се изравни с Ливърпул по титли, тоест шампион на Англия. Но сър Алекс за 27 години направи чудеса и донесе не само титли за Англия, а и други отличия. Никой не оспорва величината на сър Алекс, дори Клоп наскоро каза в едно интервю, че е трудно за всекиго да се опитва да настига по някой показател Юнайтед. Само едно нещо не ми хареса при сър Алекс - караше се със съдии и искаше допълнително време, колкото се може повече след 90-тата минута. И успяваше да побеждава. С усилия, но биеше наред. Сега просто не става така, защото мениджърите след съра не са като него. Винаги съм си задавал един такъв въпрос: той каза, че ще се оттегли през 2017-та година. Но защо го направи през 2013-та? Това беше голяма изненада за футболния свят. Може би сам разбираше, че вече се е изчерпал и не върви да крещи като луд на тъчлинията и да се разправя със съдиите на съответния мач. И си отиде като шампион - една достойна постъпка.
Дарби САФ се отказа, заради смъртта на сестрата на жена си. Написал го е в биографията си. Изведнъж е осъзнал, че времето лети и няма връщане. Футбола не е всичко на този свят. И хоп, 5:5 срещу УБА и готово :)
Нормално е феновете на МЮ да злобеят в днешно време. Да не забравяме обаче обстоятелствата. Съра е един от добрите треньори, но през повече от времето нямаше голяма конкуренция във ВЛ. Като добавим това, че Ливърпул и Нотингам бяха в немилост пред управници и ФА заради буйните си фенове след трагедията на Хейзел. М. Тачър беше решила да узъпти феновете и Ливърпул и Нотингам бяха цакани където може. Не безизвестно е и това че МЮ е отбора с най тихата публика, което също печели симпатии в този момент. В тази благоприятна среда един добър треньор е нормално да вземе максимума. Усещайки навлизането на пари в много отбори и засилване на конкуренцията съра се оттегли по рано след спечелената 2013г. титла с дружни усилия от ФА и съдии. Това бе много добър ход да се оттегли на върха. Зад тези 30 години без титла не стои само провала на клубното ръководство но и нагласата в управниците в Англия и ФА. Като се отчете и факта, че Ливърпул бе притиснат точно в момента когато парите навлизаха във футбола което също оказва влияние в развитието на отбора от началото на тоя век. Виждаме какаво стана с Нотингам, другия клуб с проблемните привърженици.