Новината от снощи е една: "проектът Ганчев" втори път се провали там, където са армейските мечти - в Европа. И провалът е много по-болезнен от миналогодишния
Вече е факт. Сезонът за ЦСКА към този момент е провален. Отпадането в третия квалификационен кръг за Лига Европа може да бъде компенсирано единствено с шампионска титла у нас, което евентуално би се случило в далечното бъдеще. За миналото и амбициите на клуба елиминацията в пресявките на турнира е истински крах. Още по-тъжно е, че иде реч за постоянно състояние - миналата година тимът отпадна на същия етап, а преди това регистрира провали срещу Мура и Зимбру. С такива постижения ЦСКА все повече прилича на Левски, единствено представянето на Лудогорец не е срамно.
Зоря победи с изключителна съдийска подкрепа, но не това трябва да бъде главната тема за анализ в Борисовата градина. Практически отборът можеше да отпадне още срещу Осиек, тъй като успех при дузпи си е чист късмет. Дилемата в Запорожие бе кой от двата слаби отбора ще продължи напред - и именно в това е трагедията на ЦСКА. Тимът не се представи зле на фона на общата си криза, дори стоя добре с 10 души. Но мачовете и срещу Зоря, и срещу Осиек, приличаха на овчарски скок на метър височина - много труд, оспорваност и потене, за да се преодолее обидно ниска летва - просто на ЦСКА и съперниците нивото е такова; нормален футбол, какъвто се играе например в групите на турнира, изглежда далечен като друга галактика.
Изиграни бяха над 10 официални мача досега, две мнения не бива да има - ЦСКА не бе готов за старт на сезона. Футболистите или са от ниско качество, или недобре подготвени. Няма вариативност в халфовата линия, крайните защитници и особено в нападение. Играч от типа "бърз, пробивен" - по фланговете или от втора линия, изглежда като Америка, за която селекционерите не знаят, че съществува. Липсва дриблиращ, креативен футболист, който вързва играта. Контузии (Eнрике) или кратко време за адаптация (Отабор, Фабрини) не са оправдание, защото един силен клуб трябва да притежава по трима играчи за всеки пост. ЦСКА играе мудно, неагресивно, безидейно, почти като на параолимпиада. Стабилността в защита и формата на Евандро не могат да компенсират тези факти.
Сега по традиция ще бъдат търсени вини, може и да бъде отрязана някоя глава в стил "Ганчев". Фенове настояват в социалните мрежи Стойчо Стоилов и Люпко Петрович да си ходят. Отстраняване на първия трудно може да се приеме за загуба, но за треньора не е сигурно. Истина е, че Петрович е пряко отговорен за слабата подготовка и липсата на качествени футболисти. Нали до скоро бе един от тримата "тенори" на треньорския пост? Нима други са правили селекцията, нима специалист като него не е забелязал трудностите при обиграването? Ако е така, от какъв зор бе една трета треньор? Пълна нелепост е днес да се преструва, че тепърва забелязва слабото физическо състояние. Но е истина също така, че като едноличен треньор Петрович извлече максимума от яловата команда. Защитният футбол, често откровен бетон, бе единственият шанс за успех, след като тимът не може да напада и да се надиграва. Сигурно отзад, напред каквото стане, мотивация, борба, взаимопомощ - като липсват чисто футболни качества, този инструментариум става единствено възможен. Петрович го използва.
Вероятно в мелницата на скандалите сега ще бъде налята и сагата с Бодуров. Това би било нелепо и отклоняване на вниманието от същинските проблеми. Бедите не са нито в центъра на защитата, нито Бодуров е незаменим капитан (другите централни защитници не са по-слаби, а Занев е не по-малък мотиватор с лентата). "Къде е Пинто, защо го няма Давидов?", ще са другите въпроси на медии и запалянковци. И пак ще бъдат пълни глупости. Пинто е абсолютен средняк, а качествата на Давидов са енигма, след като е играл само в контроли. Базовият проблем е другаде - кашата, която Гриша Ганчев забърка с многото треньори и мениджъри; и очевадно плачевният продукт, който тази "управленска структура" произведе при правенето на отбор. Най-вероятно и парите, давани за футболисти, не са много, защото те са от европейския пазар на вторични суровини - това също следва да бъде признато с ръка на сърце.
Как и дали ЦСКА ще излезе от кризата не е ясно. Всяка една хипотеза ("тоз да бъде махнат, друг да бъде сложен...") е непредвидима с резултата си - може да е по-добре, но и по-зле. Единственото сигурно е, че "проектът Ганчев", в целия си блясък относно структура, финанси, кадри, задължения, отговорности... - се провали за втора година в най-съкровеното за клуба измерение - Европа. Този провал е по-болезнен от миналогодишния, защото дойде от по-слаб от Копенхаген съперник. И отговаря напълно на обидно ниската класа на ЦСКА. Слабо управление, сътворило слаб отбор, падна от слабак - това е новината от снощи. Тя е напълно логична и очаквана. От клуб, който маха треньор на финала на подготовката заради слаби контроли (!?), и по едно време назначава трима наставници наведнъж, нищо добро не се очаква.
А всичко това бавно и полека води до едно по-мащабно потъване в блатото, което обхваща феновете и общия дух около клуба. Да оправдаваш загуба от Зоря със съдията, да жалиш за Бодуров или да се радваш на Евандро, означава да не си гледал мачовете срещу Нотингам и футболисти като Трифон Иванов, Адалберт Зафиров, Любо Пенев, Емо Костадинов или дори Велизар Димитров. Тъжно. ЦСКА трайно се превръща в клуб трета ръка за Европа, на който мястото му е край Зимбру, Титоград и Осиек - с неволи, радости, играчи и ръководители като техните. И това е най-голямата трагедия.
