Поредният треньор си тръгва от Левски нежелан, неразбран и най-вероятно обиден.
Покрай бурните събития около собствеността в клуба, вече започнаха и тоталните кадрови промени, засегнали Петър Хубчев и треньорския му щаб.
Бившият национален селекционер напуска безславно "Герена" след близо 13 месеца ходене по мъките и едва ли ще липсва на който и да е привърженик на синия клуб.
Дори и най-големите почитатели на самия Хубчев няма как да харесват свършеното от него през тази година и могат само да търсят различни оправдания защо неговият Левски не прогресираше, а постепенно вървеше все по-надолу.
Клубът се е запътил към фалит и играчи и треньори работят без заплати, но на терена отборът беше фалирал игрово доста преди да се появят финансовите проблеми. И Хубчев не успя с нищо да спре пропадането на Левски, макар че се опита.
Той от самото начало беше посрещнат с недоверие и качествата му бяха оценявани предимно от изпълнителния директор Павел Колев.
Няма спор, че бившият защитник е изключително сериозен, дисциплиниран и принципен треньор, който залага на колектива и по начало сглобява грамотни и подредени отбори, успяващи да надскочат лимитирания си потенциал.
Но досега не е изграждал тим, който постоянно да излиза като фаворит в мачовете си, да води играта и да залага преди всичко на атаката. Нямаше как да го направи и в Левски.
Затова и влиза в историята като поредния наставник на "сините", който няма да бъде запомнен с нищо хубаво от привържениците. Знаковите му издънки включват унизителното 0:7 общ резултат от АЕК Ларнака в Лига Европа, както и онова 1:2 от Славия на "Георги Аспарухов", когато резултатът трябваше да е разгромен в полза на "белите".
Ще бъде запомнен и с последния си мач, когато Левски изобщо не успя да бъде равностоен съперник на Локо Пловдив и навъртя осем поредни срещи без победа.
И малкото проблясъци, като отстраняването на Лудогорец за Купата на България с дузпи, се случиха не с хубав футбол, а с борба, себераздаване и доста късмет. Впрочем така Хубчев постигаше резултатите си и в националния отбор - но за Левски е нужно нещо повече и се потвърдиха първоначалните опасения, че неговите разбирания за футбола просто не кореспондират с очакванията на "Герена", пък дори и тези очаквания отдавна да са нереалистични.
Триумфът над Лудогорец за Купата си остава единственото дерби, от което Хубчев излезе победител.
Той можеше да зарадва привържениците с победа и над ЦСКА, но когато поведе с 2:0 в есенното дерби, консервативните му тактически решения позволиха на "червените" да изравнят.
Лаконичен, делови и почти винаги намусен, Хубчев нямаше как да спечели феновете на своя страна, особено при този грозен и безидеен футбол, който Левски показваше. Наистина кадровият потенциал на тима с наличните футболисти не е грандиозен, но за съжаление при никой от тях не се забеляза особен прогрес по време на работата с треньора.
А виждайки какво прави Бруно Акрапович в Локомотив Пловдив при многократно по-скромен бюджет, няма как да не се изисква нещо повече от Хубчев.
Във вторник при сблъсъка между двата тима, на игрището имаше само един отбор, който знае какво прави на терена и притежава ясна концепция как да действа и в двете фази на играта. Другият само се луташе по терена и в пореден мач не съумя да организира и една свястна атака.
Хубчев не успя да направи даже това, в което би трябвало да е най-добър - да накара Левски да играе поне що-годе грамотно и да не допуска груби тактически и позиционни грешки.
Той не повлия положително и на селекционния процес. Кадровата политика на Левски остана озадачаваща, както изтъкна и Наско Сираков онзи ден на първата си пресконференция като притежател на мажоритарния пакет акции.
Съставът е разбалансиран заради поредица от грешни решения, от които и самият Петър Хубчев няма как да е бил доволен. Тези решения бяха взети, когато Левски все още беше по-стабилен финансово и не се беше запътил към фалита. Но дали сега някой ще поеме отговорност за поредната провалена селекция? Едва ли.
Спортният директор Ивайло Петков, който също си тръгва, не обичаше да се обяснява пред медиите, няма да го направи и сега. Поредното спортно-техническо ръководство на Левски ще напусне тихомълком и ще остави отбор без изградено ядро, без стил, без перспектива.
Сега, когато Наско Сираков събира своя екип, за да гради Левски от нулата, той ще иска от "сините" да изглеждат по противоположен начин на този до момента. Което май е най-изчерпателната оценка за свършеното от Хубчев.
Печалното е, че докато Левски ще продължава да се бори за оцеляването си, наследникът на Хубчев, който и да е той, ще бъде просто поредната жертва на несъстоятелния син клуб.
Неслучайно Станимир Стоилов не иска и да чуе за завръщане - просто "сините" се превърнаха в гробище за треньори и в последното десетилетие не са имали наставник, който да не си тръгне с накърнена репутация.
Всъщност Хубчев накърни своята още с начина, по който напусна националния отбор, за да приеме офертата от "Герена".
Затова случилото се през последвалата година всъщност няма как да е по-логично и заслужено.
