"Видях CR3,5 да играе. Което е половината на CR7. Снощи на "Метрополитано". Нищо повече не може да се каже - констатира с лека тъга в гласа си журналистът от радио "Марка" Раул Варела и продължава -
След като вече пратихме Лионел Меси в пенсия след изпуснатата дузпа срещу Тибо Куртоа в Париж, можем да гледаме и към Кристиано само с носталгия. Интригата за реванша бе запазена благодарение на някой друг, а на младия Еланга, докато запазената марка "siuuuuu" след гол на Кристиано постепенно започва да губи гласните си с всеки следващ мач.
И в очевидния си залез португалецът продължава да бъде класа и да има половин дузина голове в Шампионската лига, с което изостава само от Себастиан Алер, Роберт Левандовски, Мохамед Салах и Кристофър Нкунку.
Дори Карим Бензема или Килиан Мбапе нямат повече от него в Европа, но по подобие на Луис Суарес - друг очевиден пример за драстичен спад във формата, и Кристиано вече не представлява традиционната заплаха за противниковата врата.
Защото тук не говорим само за един лош мач. Веднъж може да се случи на всеки. Вече говорим за невъзможност да се представяш на ниво, когато отборът ти отчаяно се нуждае от теб."
И това беше най-голямото опасение на феновете на Юнайтед при завръщането на Роналдо - че отборът ще стане прекалено зависим от него и когато той вече няма да може да осигурява головете, "червените дяволи" ще грохнат. Така се и случи и точно в това се провали Юнайтед, разчитайки, че Роналдо ще реши всичките им проблеми в атаката.
От решение Роналдо все повече се превръща в проблем за Юнайтед.
Приносът на Кристиано все повече се ограничава до този на играещ треньор с постоянните му ръкомахания и наставления по терена, отколкото да прави нещо полезно с топка в крака. В сряда вечер на няколко пъти се подаде и на винаги очакваната провокация от футболистите на Атлетико, които тотално го обезличиха. Повече търсеше реакция от съдията при всяко нарушение на "дюшекчиите", отколкото топката.
Изглежда, че португалецът дори не може да се ядоса истински. Сякаш осъзнаващ, че вече не може да даде това, което се очаква от него.
Онзи Кристиано, който можеше да решава мачове и го правеше, вече е някъде далеч в миналото, дори не в Ювентус, а някъде в годините му в Реал Мадрид.
Междувременно Жоао Феликс показа, че е бъдещето на Португалия. Бруно Фернандеш също, но халфът на Юнайтед не е на нивото от миналия сезон след пристигането на Роналдо. Отново - заради прекалената зависимост, която Юнайтед разви от CR7.
Който вече не е това, което беше. Или както се изрази Варела - CR3,5.
