Второто завръщане на Георги Дерменджиев в Лудогорец бе гледано леко с насмешка преди няколко месеца.
Предвид неуспешните престои в Левски и националния отбор немалко хора считаха, че пловдивчанинът е готов за пенсия. Затова и прогнозите при новото му назначение не бяха кой знае колко оптимистични.
Все пак Дерменджиев пристигна в почти разнебитен отбор, в който няколко от предишните основни играчи бяха забити на пейката заради търкания с доскорошния наставник Ивайло Петев. Тимът бе загубил от Нордселанд с 1:7, а в началото на лятото стана шампион, благодарение на съдбата и неумело изпълнена дузпа от Иван Турицов на "Армията".
Нещата в Разград видно буксуваха и все по-смело започваше да се говори за възможен край на хегемонията.
Още в първия си мач начело на разградчани обаче Дерменджиев внесе типичното за него спокойствие и това се видя при гостуването срещу Фенербахче.
Разградчани изиграха най-стойностния си мач със сериозен противник от началото на сезона, независимо че загубиха.
Спокойствие и свобода - това са основните два постулата, които вършат работа на точно този треньор в точно този отбор. Някои наставници са орисани да са успешни на едно определено място независимо колко пъти се захванат. Такъв е Станимир Стоилов в Левски, такъв е Георги Дерменджиев в Лудогорец.
За него обстановката на североизток е толкова позната, че всичко сякаш тръгва по вода. Като завръщане у дома. И най-важното - поне привидно изглежда, че всичко се случва с лекота.
Петев почти от самото начало беше навъсен на всяко интервю след мача и не трябва да имаме кристална топка, за да предположим, че това е било основното състояние и на тренировките.
А както опитът не само в Разград, но и в който и да е отбор показва, че няма треньор, прокопсал като буреносен облак покрай играчите си.
Нерядко при предишните си престои Дерменджиев беше критикуван, че е прекалено мек и дава твърде много свобода на футболистите си.
Но практиката в тези години показа колко безотказно работи тази стратегия в полза на пловдивчанина - две влизания в групите на Шампионската лига и едно злощастно отпадане от Апоел Беер Шева в последните минути на реванша от третия предварителен кръг.
И новият престой на Дерменджиев показва, че той няма да изневери на себе си, а до този момента наставникът върши чудесна работа. Лудогорец спечели всичките си важни мачове - с Фенербахче, Спартак Търнава, ЦСКА и Нордселанд. Винаги в стил "Дерменджиев" - с търпение, очакване, малко късмет, но още по-важното - със самочувствието на победител. На отбор, който знае какво прави и как да го постигне.
Сега хора, които бяха в немилост при Петев, като Текпетей, отново показват защо са били селектирани в германската Бундеслига, а тимът играе с настроение и лекота. И това е само и единствено благодарение на "Бате Гошо", както бе наречен наставникът при завръщането си в Разград през 2015 година от вратаря Владислав Стоянов.
Чисто фактологически, Лудогорец успя да излезе от тежка група в евротурнирите и ще играе и напролет в Лигата на конференциите. Намираше се в тежка ситуация и на вътрешния пазар, но вече е на три точки и мач по-малко от първото място.
И виновник за това е един скромен 68-годишен човек.
А след всичко, което той направи и прави за този клуб, няма да е никак незаслужено, ако една от трибуните бъде кръстена на него. Не е като да не се е случвало в Разград.
