Аз помня гражданина на Великобритания Майкъл Шийлдс. Наглата му физиономия, когато седна като свободен човек на трибуните на стадион „Анфийлд". Той се чувстваше герой и победител. Този миг контрастира рязко с разкривеното му от ужас лице три години по-рано, когато българският съд го осъди за опита му да убие едно варненско момче.
Странно начало, нали. Това не е футболна история, но по някаква ирония на съдбата поуките от нея идват, благодарение на сходни събития, свързани със спорта и любовта към него. Онзи ливърпулски хлапак бе у нас след финала в Шампионската лига срещу Милан през 2005 г. Тогава се напи и опита да убие Мартин Георгиев. Съдиха го справедливо и трябваше да лежи 10 години.
Великобритания обаче не оставя свой гражданин в беда, независимо за какво е осъден и къде. Просто не и отива. Политика, надуване на мускули, кривене на правната система - наречете го както искате.
Важното е, че Шийлдс бързо бе прибран у дома, а не дълго след това и помилван от министър Джак Строу. Вестник „Таймс" написа, че е сторено заради предстоящи избори, че е скандално... Голяма работа. Шийлд е на свобода, написа автобиография, а и ходи из улиците като национален герой.
Англичаните ни показаха как се прави. Не частта с помилването на престъпник. Тази със солидарността и заставането зад гърба на своите. Отстояването на принципни позиции.
В сряда всичко тръгна пак от фенове и един волейболен мач. Даже беше и без значение. ЦСКА отиде да играе в Солун и близо 150 привърженици тръгнаха да подкрепят отбора. Хронологията на събитията е известна - гаврата с разходката из гръцките земи, обръщането на рейсовете преди Солун, битките на границата. Тук няма осъдени, няма хора в затвора.
Но подигравката със 150 български граждани, откровено направени на маймуни от наглите ни съседи е едва началото на едно от най-явните нарушения на пограничния режим от години. Очевидци разказаха за флаконите със сълзотворен газ, летели в ничия територия между граничните пунктове Промахон и Кулата.
Версията бе потвърдена от кадри, заснети с мобилни телефони и миникамери, излъчени и от няколко телевизии. Ясно се вижда как гръцките „костенурки-нинджа" удрят наред, настъпват към българска територия и изстрелват газ, който пада и се стеле и в нашите земи. Край гранични полицаи и будките им. Български гранични полицаи!
Външно министерство с половин уста поиска обяснение от Гърция. Около 24 часа след събитията, и то след като скандалът се разчу и медиите вдигнаха шум! Дотогава - мълчание.
Доклад от служителите на смяна в Гранична полиция няма, а охранителните камери не показвали нарушение на наша територия. Странно защо обаче до границата по спешност е извикана линейка, защо стотина българи са минали ничията земя и нашия ГКПП пеша, тичайки, защо автобусите им, докарани малко по-късно, са проветрявани близо 2 часа от сълзотворния газ...
Цялата тази война под носа на граничарите ни явно не притеснява никого. Утре гръцки полицай, военен или граничар може да мине 200 метра у нас, да окраде магазин, да удари наш граничар или да му отвлече жената за косата. Защо не? Тези отсреща не реагират и като ги замеряш с газ, няма да плачат и ако влезем. Можем да ги на...м даже, те няма да пискат.
Та за Шийлдс ми е думата. И за това как потомците на Британската империя рискуваха да ги нарекат популисти, но измъкнаха един техен от затвора, където бе пратен справедливо. А нашите власти не могат да защитят правата и честта на свои съграждани, подиграни и спрени скандално от мач, бити с гръцки палки и замеряни със сълзотворен газ.
Уточнение. Трябва да приемем, че живеем в общество, което поради недостатъчна осведоменост и чест примитивизъм при възприемането на новини, разпознава феновете като хулигани, пияни и дрогирани типове, които носят неприятности. Тоест - заради единици се слага общ знаменател на групата.
Вероятно във Външно и Гранична полиция е пълно с чиновници, които разсъждават така - „абе, щом са ги били, сигурно е имало защо". Добре, господа. Феновете са виновни. Най-вероятно, защото са тръгнали на мач. Къде ходят? Защо не си седят тук и не си гледат сериали? Те са виновни, че пътуват и си подкрепят отборите, сред тях има пияни, агресивни и се случват инциденти.
Но защо поне своите служители не защитихте? Защо не вдигнете глава и не видите, че ние сме посмешището на региона? Наколо са уж окаяните икономически сърби и протестиращите срещу какво ли не също уж закъсали гърци, които ни имат за „постоянно наведени". И при такива действия и реакции - как да е иначе?
Най-радващото в тази тъжна история е, че сякаш в България покрай такива случаи се надига нещо като общество. Някакво нещо, иначе непознато за тези земи. Млади хора се обединяват за кауза, имат сили за протест. Такъв имаше и онзи ден в центъра на София, по друг повод. Пак почерпен от младите.
А стадионите и залите са отлично място за изразяване на гражданска позиция, която изобщо не е нужно да е политическа. Преди 4 години трибуната „Коп" направи цяла хореография в подкрепа на същия този наглец Шийлдс. Повечето от хората на нея изобщо не знаеха историята. Казали са им: „Един от нашите е загазил...".
Е, това е. Стотина от нашите загазиха, и то не за първи път. В Турция такива инциденти имаше с агитките и на Левски, и на ЦСКА. В Гърция се случи пак на мач на волейболния ЦСКА със същите тези типове от Ираклис преди години. И за капак - газ по униформени служители на Република България. Отговорът: прозявка и „не ме занимавайте с глупости". Отговорът на Спящата Република.
Все някога иде време за събуждане. Никоя нощ не е вечна.
Сити е в нокдаун и може да загуби титлата още в неделя срещу Ливърпул
