"А" група - много над Висшата лига и Серия "А"

Открай време всички се надпреварваме да критикуваме, а в много от случаите да оплюваме и анатемосваме под път и над път, с повод или без повод. На бялото се казва черно, на черното - още по-черно. Улисани в това да сринем със земята чужди, а често пъти и свои, забравяме да видим малко по-далеч от носа си. 

Искрено се надявам повече български фенове да са видeли нещо оптимистично в неделя вечер по нашите терени. Не би било пресилено, ако се каже, че в едно отношение не ние трябва да се учим от западняците, а напротив - те от нас. 28-ият кръг на "А" група бе може би най-истинският от всички кръгове, които са се провеждали от десетки години насам. 

Литекс си стана шампион на "Лаута", въпреки че спокойно можеше да почака с отварянето на шампанското още една седмица и по този начин да помогне на "смърфовете" в борбата им за оставане в елита. 

ЦСКА обърна и разнищи Локомотив (Сф), пращайки хиляди редове, набирани от нечии пропити с комплекси пръсти по разните спортни редакции. Левски едва се докопа до равенството във Варна в мач, който Черно море излезе за чест и слава. Прибавям и двубоят Локо (Мз) - Сливен, играл се на живот и смърт. 

Основният акцент бе върху битката за Европа, провеждаща се на два фронта - на "Българска армия" и на "Тича". "Армейците" със сигурност играха преди всичко за себе си, да си свършат работата и да са спокойни, че отново ще имат шанса да атакуват групите на Лига Европа. Но и моментът бе такъв, че волю-неволю трябваше да играят и за големия си съперник Левски.

Без да си правят криви сметки на принципа "по-важно на Вуте да му е зле", от ЦСКА излязоха на терена, позволиха на противника да си повярва за 10-15 минути, след което го пратиха с бързия влак към "Надежда" да ближе рани, а същевременно вечният противник да повярва още повече, че дори в най-слабия си сезон Европа не е мираж. 

А началото на двубоите на възловите стадиони предвещаваше нова порция огромен фарс. Не от гледна точка на поведението на футболисти, а от тази на съдиите. Въпреки че срещите от последните три кръга трябва да започват по едно и също време, се случи нещо коренно различно - Черно море и Левски заиграха най-рано. Три-четири минути след тях стартираха ЦСКА и Локо (Сф), а Локо (Пд) и Литекс започнаха след още три... Повече от ясно е, че някой отнякъде така е наредил, но сметките му излязоха криви и всички двубои си се играха на пълни обороти, без да се влияят какво става по другите места. 

Някои пък биха казали, че наличието на морал е следствие на финансовата криза, засегнала клубовете и спирайки ги по този начин да си плащат за победите. Дори това да е така, значи има нещо положително и от нея. Въпреки че решат ли два отбора да се договорят, никой и нищо не може да ги спре... 

Независимо от обстоятелствата, факт е, че в неделя вечер "армейците" направиха за "сините" това, което Ливърпул и Лацио не направиха за Манчестър Юнайтед и Рома. Защото не искаха да го направят. Едните видяха, че бъдещият шампион на Англия не може да направи и една свястна атака, та трябваше капитанът им Джерард да се превръща в асистент на Дрогба. А през второто полувреме да наподобяват някаква странна сбирщина от играчи, излезли на следобедна разходка на "Анфийлд". 

Другите пък я докараха дотам, че на "Олимпико" в Рим да има един отбор от 22-ма футболисти и едни фенове на стадиона - тези на Интер. Макар едните да бяха с черно-сини екипи и шалове, а другите - с небесно-сини. Коментарите на ръководители и журналисти след пародията в Древната столица бяха красноречиви - големият губещ тази вечер е италианският футбол. 

Истината е такава - в неделя, на 2 май, българският футболен морал бе много над този на Острова и Апенините. В поне едно нещо доказахме, че сме много повече от тях... а то е дори по-важно от самата игра. 

Новините

Най-четените