Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Когато звездите на Хъл Сити дойдоха в Михайловград и бяха бити като тъпани

Едва ли може към днешна дата да си представите как отбор от Висшата лига на Англия може да дойде в произволен провинциален български град и да бъде разбит на футбол само от местни момчета. През 1990 година обаче това е напълно в реда на нещата.

Хората тогава не са богати. Стадионите - повечето от които не са мръднали и 30 години по-късно, са от груб бетон, а тук-там стърчи и някоя арматура. Белегът на историята е оставил своя отпечатък, но когато стане дума за футбола, това няма значение. Защото играчите са сред най-добрите в Европа.

"Това бяха времената, в които вървим по улицата и като чуем някъде да тупне топка и започваме да се оглеждаме, за да се включим в играта. А сега този асфалт в училището е обраснал с трева. Тогава имаше цели и идеали - хора като мен се бореха да покажат колко са добри, за да влязат в спортно училище".

Така започва историята си Петко Петков. 17-годишното момче на вратата на Септемврийска слава в мача, в който неговият отбор побеждава на стадиона в Монтана устремилия се към Първа дивизия отбор на Хъл Сити.

Сега Петко вече е мъж с успешен строителен бизнес, който продължава да обича и да игра футбол, въпреки че е минал 50-те.

През август 1990 година Хъл Сити идва в тогавашния Михайловград за мач със Септемврийска слава и въпреки високото си самочувствие, англичаните са разбити с 3:1.

"Разбихме ги. Бихме ги като кучета! До 80 мин водехме с 3:0", спомня си Петко Петков.

"По това време гръбнакът на отбора бяха местни момчета. 7-8 човека от титулярния състав бяха от Монтана.

В онзи стартов състав освен Петко Петков, излизат: Панталей Заков, който впоследствие работи като треньор в клуба дълго време; Ангел Стоянов, който години след това е част от БФС; Дилян Иванов, който и към днешна дата е помощник-треньор в отбора; Радой Христов; Румен Панайотов, който сега е изпълнителен директор на Монтана; Диян Кирилов; Борислав Симеонов - сега местен бизнесмен; и други местни герои.

"Два месеца преди този мач си спомням, че играхме с Университатя Крайова. Джика Попеску тогава ми вкара гол с глава и ни победиха с 1:0".

"Хъл Сити точно бяха влезли в Първа дивизия и дойдоха на турне в България. Имаха мач с Левски на националния стадион и загубиха, но след това победиха Етър във Велико Търново", спомня си Петко Петков.

Историята е още по-специална за него, защото се представя толкова силно на вратата, че англичаните искат да го купят.

"Влязох в казармата и няколко дни по-късно Хъл Сити бяха пратили официална телеграма до Монтана със запитване за трансфер. Тогава можех да съм един от първите българи, излезли в чужбина. Не се случи, защото отговорът беше, че съм военнослужещ и нямам право да напускам границите на България. Такива бяха времената, вече бях дал клетва. Бяха минали няколко дни от мача"

За победата над популярния английски отбор футболистите на Септемврийска слава получават премия от 80 лв.

"Какъв кеф! Истинско удоволствие!", обяснява Петко.

"Това е втори мач на английски отбор в Монтана обаче. Няколко години преди това Септемврийска слава игра с Уотфорд. По това време аз бях още в юношеския отбор и бяхме тръгнали да Републиканско първенство, а Уотфорд тръгнаха с нас след мача с първия отбор, за да използват автобуса ни и да стигнат до аерогарата в София".

Към тези романтични времена, той гледа и с доста съжаление, защото знае, че няма как тази страст към играта да се върне. А местни герои като него, вече трудно могат да се родят. Системата е такава, че обезличава личностите.

"Спортните училища работеха и децата имаха стремеж да вървят нагоре. Сега тези идеали ги няма".

Това са идеалите на големия футбол - не, не този в Шампионска лига. А този за големи мъже. Който е роден от желанието да играеш, само като чуеш футболната топка и да продължиш да го правиш, след като навършиш 50. Благодарение на който разликата между Първа дивизия в Англия и Втора в България не налива притеснение и бетон в краката, а ти дава кураж - да ги биеш като кучета, защото си си у дома.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените