Ако според мнозина провалът на Прехода е в това, че един ден е било комунизъм, а на следващия - демокрация, то тази система на резки промени се е запазила във всяка една друга политическа сфера през последните 26 години. Няма промяна, която да мине плавно и през обществен дебат - всичко се случва на юруш, така, сякаш някой ни гони, без да знаем накъде отиваме.
Пореден пример за това са предлаганите от МОН промени в учебните планове. След като шест години Закона за предучилищното и училищно образование се лашкаше между партии и правителства, най-накрая беше приет с одобрението на всички в системата.
На фона на позитивните нагласи, Министерство на образованието предложи промени в учебните планове, без да ги подложи на реален обществен дебат. Така и не стана напълно ясно какви точно са предлаганите промени. Първоначално се появи информация за съкращаване на броя часове по предмети като география, което вдигна на символичен протест учителите по география.
После се разбра, че се съкращават изучаваните часове по чужди езици - нещо, което министърът на образованието оспори на пресконференция, след като езиковите гимназии бомбардираха медии и парламентарни комисии с писма.
В същото време учители, автори на учебници и издатели молят за отсрочка в прилагането на Закона за училищното образование, заради необходимостта от писане на учебници набързо - преди да има приети образователни стандарти, утвърдени учебни планове и програми.
Слухът, че заради оповестените от Тодор Танев промени в учебните планове учениците няма да могат да кандидатстват в чужбина, вледени сърцата на онези, за които СУ може да е най-добрият университет в България, но е едва 845-ти в света.
Междувременно Танев намали броя часове по физкултура, а после на брифинг със спортния министър се поправи и върна обратно орязаните 52 часа. Идеята да се намалят часовете по философия за сметка на „гражданско образование" също беше отхвърлена заради обществено недоволство.
Министър Тодор Танев анонсира едни промени във вторник, а в сряда обеща да представи други в петък.
По това промените в образованието напомнят за промените в МВР - хем не е реформа, хем никой от засегнатите не е предупреден предварително, хем след малко шум - промените се отменят.
По западен модел, но не съвсем
Според мнозина, предлаганите от Министерство на образованието промени в учебните планове копират британския модел - в последните години от гимназията учениците да се профилират според интересите си и желаната университетска специалност - идея, която в същността си не е лоша.
Разделянето на гимназиалния курс на обучение в два етапа - от 8 до 10 клас и от 11 до 12-ти, би позволило на учениците да посветят последните две години от средното си образование в усъвършенстване на предметите, които ще им бъдат полезни за кандидатстване в университет и за бъдещата професия. Ако ученик иска да учи английска филология, например, няма смисъл да изучава допълнително химия и биология.
С тези промени се предлага и гъвкавост, която до момента липсва в българското средно образование. С промените на този етап обаче възникват и няколко проблема.
Разделянето на курса на обучение по този начин означава, че учениците трябва още в 9-ти клас да са наясно какво искат да правят в бъдеще, за да могат да изберат подходящите предмети, които отговарят на профила им. Ако училището обаче не предлага такива, те трябва да изберат друго, в което да продължат образованието си. Т.е. оформя се своеобразна кандидат-гимназиална кампания след завършването на 9-ти клас.
Там идва и вторият проблем - ако населеното място, в което е ученикът, няма училище със съответния профил, то той трябва да се премести в друго населено място. Това означава, че на 15-16 години детето трябва да заживее самостоятелно, без родителите си, в друг град. Освен това те трябва да са способни да отделят допълнителни средства за издръжката му - квартира, храна, консумативи. В българската система на средно образование почти не съществува кампусната традиция, при която около колеж, например, са предвидени общежития за учениците.
И в чужбина, и в България
Междувременно в интернет циркулира информацията, че заради предлаганите от Тодор Танев промени в учебните планове, учениците няма да могат да кандидатстват в чужбина. Така темата за хорариума на изучаваните предмети се оказа кауза на правителствена конспирация за насърчаване на висшето образование в България в „издъхващите" ни от липса на студенти университети, които с лобизъм в средното образование се опитвали да закърпят положението.
Всъщност щеше да е добре, ако при промените в учебните планове имаше съобразяване с българските университети. Така всеки от тях щеше да може да каже от какво има нужда и кандидат-студентите да влизат по-подготвени в университета. Дали е имало обсъждане на промените с ректори на университети? Едва ли. Като се има предвид, че новите учебни планове хванаха неподготвени учители, директори и родители.
Дори езиковите гимназии протестираха, неразбирайки, че намерението на Тодор Танев всъщност било да увеличи броя часове по чужд език, вместо да го намали.
Реално, оказва се, ако влязат в сила новите учебни планове, това няма да е спирачка за кандидатстване в чужбина. Може дори да позволи достъп до университети, в които досега не е било възможно да се кандидатства заради твърде малкото часове по дадени предмети в програмата. Например в Дания изискванията на университетите са за по-висок хорариум по математика от този, който в момента имаме, казва Ирина Христова, управител на фирмата за консултации за образование в чужбина „Интеграл".
Според нея с новия учебен план би се дала възможност на ученици да избират достатъчен брой часове, че да влязат в университети в чужбина, в които досега е било невъзможно. С условието, разбира се, че в 9-ти клас вече са били наясно какво искат да учат след това.
Въпросът е обаче как новите учебни планове да се съчетаят с учебна програма, в която допълнителните часове по предмет да не се дублират с със задължителните в 11 и 12 клас.
Бързай бавно
Системата на образованието по принцип е консервативна и това е нормално - засяга твърде много хора и промените в нея не трябва да стават от днес за утре. Извън стреса, който нанася това на родители, учители и деца, бързането превръща всеки опит за реформа в експеримент с непредвидени последици.
Дори и в същността си предложенията на МОН да са добри, липсата на диалог насочва мисълта по-скоро към обратното. Не е ясно как спрямо тези учебни планове ще бъдат разработени учебните програми, нито в какъв срок ще бъдат приложени. Ако това се случи изведнъж, има риск училищата да не могат да преценят от днес за утре на какви предмети да заложат в последните две години от обучението, не е ясно и дали ще имат ресурса да поддържат всички възможни предмети, които учениците пожелаят да изучават в последните две години. Не е ясно и дали университетите са подготвени да се нагодят към новите правила в гимназиите.
"До такава степен съм привърженик на диалога, че съм склонен да махнем спорните точки, за да не компрометираме логиката, която избрахме досега със закона", каза преди дни Тодор Танев. Диалогът обаче трябва да се случва преди промените да станат факт, а не след края на официалния срок за обществен анализ. В противен случай настава хаос.
Ако българската образователна система се стреми да наподоби британската, то е добре да се напомни и как англичаните поддържат моравата си - косят и поливат и така - 400 години, а не от днес до утре.
1) Следването на "светлия западен пример" е първосигнална реакция на хора, които не разбират нищо от образование -- на запад работеща масова образователна система няма. Има голяма популация по абсолютен размер плюс добри частни училища и тук-там някое добро държавно, което съчетано с инвестициите в науката, традициите, и изтичането на мозъци от целия свят към университетите там означава, че успяват да се селектират (селектират, а не произведат) достатъчно хора на топ ниво и най-добрите центрове на науката и изследванията са там (обаче даже и в тези центрове по правило една сериозна част от хората не отговарят на репутацията на институцията). Което явно подлъгва много хора, че и образователната им система като цяло работи, но това въобще не е така, тя е в накои аспекти по-сбъркана и от нашата. Така че копирането и е безумие. Вместо да копира сляпо, истинският държавник в такава ситуация преценява добре какво е местното положение, запознава се с алтернативите по света, и прави най-добрия план за бъдещето на собствената си страна. 2) Чета в текста следното: "Ако ученик иска да учи английска филология, например, няма смисъл да изучава допълнително химия и биология." Това е потресаващо. Биологията е основен светогледоформиращ предмет -- как ще разбереш света около теб ако не разбираш собствената си биологическа същност като продукт на еволюцията, и екологическите взаимоотнощения между човешкия вид, останалата част от биосферата, и геологическите процеси на планетата? А много от тези неща се разглеждат, при това то съвсем бегло, именно в горните класове, като геология в българското училище на практика въбще не се учи. Да не се забравя, че управленските кадри и в България, и по света, излизат основно от средите на хуманитаристиката, не от твърдите науки -- как може да се очаква при това положение от тях да взимат адекватни решения за бъдещето на страните си и на света като цяло при положение, че са необратимо умствено осакатени от образователната система? След две седмици пак ще се срещат за да дискутират промените в климата и ще гледаме поредния епизод на тъжното представление, в което точно този проблем няма да се спомене нито веднъж, но ще движи всичко, което стане там...
Georgi Marinov | 13.11.201515:04 Баце, отново трябва да то отговарям на догмите. "Първосигнални" са хората противящи се на всяка промяна. Относно западния пример, няма нищо вярно в твоя коментар. Виж класацията на университетите в света и виж колко са на запад. Повечето даже не са частни, но като цяло частните са по-добри. "и изтичането на мозъци от целия свят към университетите там означава, че успяват да се селектират (селектират, а не произведат) достатъчно хора на топ ниво и " Нещо не разбрах. Значи ако образователната система на запад не била нищо особено, защо тези чуждестранни студенти ще ходят там Ще ми разшифроваш ли тези гениални прозрения? И щом на запад имат най-престижните университети, това как доказва теорията ти, че западната образователна система е "в накои аспекти по-сбъркана и от нашата". "Това е потресаващо. Биологията е основен светогледоформиращ предмет -- как ще разбереш света около теб".... За да разбера света около мен, аз трябва да уча биология Признавам си, че нищо не помня от безсмислените часове по биология в 7-ми, 8-ми, 9-ти клас. И това да не ми пречи в професията? И защо, ако искам да уча информационни технологии, примерно, съм длъжен да взимам безсмислени предмети като биология, философия, изобразително изкуство, музика ... Даже литературата е пълна боза в този си вид. Смея да твърдя, че нищо не ми трябва освен някои часове за компютърни науки, английски, математика, икономика, български език и един-два СИП предмети. Другото е безсмислено да се учи и е по-добре да се преписва, за да не се затормозявам. Да, ама нямам такава опция, защото системата е сбъркана. "Да не се забравя, че управленските кадри и в България, и по света, излизат основно от средите на хуманитаристиката" Меркел не беше ли учила физика? "как може да се очаква при това положение от тях да взимат адекватни решения за бъдещето на страните си и на света като цяло при положение, че са необратимо умствено осакатени от образователната система?" Ами просто трябва да се направи по-либерална програма с повече свободно-избирателни (СИП) предмети и учениците да си избират в зависимост от това, което биха учили/следвали в бъдеще. Ако искат да учат хуманитаристика, да имат въможност да вземат повече такива часове, а не да им се налага отгоре какво трябва или не трябва. Никой не говори за "осакатяване" на образователната система, а за повече свобода в избора на часове или предмети.
"Ако ученик иска да учи английска филология, например, няма смисъл да изучава допълнително химия и биология." Да. ДА! Д-А-А-А!!! Най-после някой да го каже. За съжаление, ще го обяват за Еретик. И то точно хора, които абсолютно нищо не си спомнят от часовете по химия и биология, нищо, че са загубили часове, направо дни да зубрят безсмислени формули, теореми, уравнения, термини и т.н. И в момента сигурно специалността им е в друга сфера.
Баце, отново трябва да то отговарям на догмите. "Първосигнални" са хората противящи се на всяка промяна. Относно западния пример, няма нищо вярно в твоя коментар. Виж класацията на университетите в света и виж колко са на запад. Повечето даже не са частни, но като цяло частните са по-добри. ====================================== 1) Откъде дойде идеята, че съм против всяка промяна? Абсолютно нищо такова нямаше в поста ми 2) Класацията на университетите ми е добре известна. Също така ми е добре известно положението в топ-университетите, от десетилетие прекарано вътре в системата. Много от проблемите, които съсипаха нашето висше образование -- писане на нереално високи оценки, небрежно отношение към преподаването и т.н. ги има и там, и то не просто ги има, а на места са норма (има едни такива институции асоциирани с едно орнаметно растение, при които положението в това отношение е особено зле; но не са само те, и на другия бряг е така). И като цяло добавената образователна стойност в рамките на формалния образователен процес не е голяма. Въпреки това от там наистина излизат най-добре подготвените кадри, но това е селекционен ефект -- като обереш най-добрите студенти и най-добрите професори и целия свят и ги сложиш на едно място, естествено, че ще можеш да преподаваш материал на по-високо ниво, и че след това ще излязат качествени хора, даже и да обръщаш минимално внимание на образованието им. Те си се научават и сами, а това, което е уникално за тези места е възможността да се правят изследвания съвместно с топ-учените на света. Но това не означава, че образователната система в държавата като цяло работи -- САЩ е с 320 милиона население, концентрира най-добрите инженери и специалисти в света, има много богати хора (а най-добрите условия за един човек да се развие добре образователно са да е от семейство на образовани хора и/или от богато такова). Естествено, че ще има единици деца на много високо ниво. Въпросът е какво е масовото положение. А то е трагично. Системата не е единствената причина, но и тя е неработеща. Явно не знаеш какво се пише за нея вътре в Америка. Или пък какво се пише за английската система вътре в Англия.
За да разбера света около мен, аз трябва да уча биология Шокиран Признавам си, че нищо не помня от безсмислените часове по биология в 7-ми, 8-ми, 9-ти клас. И това да не ми пречи в професията? И защо, ако искам да уча информационни технологии, примерно, съм длъжен да взимам безсмислени предмети като биология, философия, изобразително изкуство, музика ... Даже литературата е пълна боза в този си вид. Смея да твърдя, че нищо не ми трябва освен някои часове за компютърни науки, английски, математика, икономика, български език и един-два СИП предмети. Другото е безсмислено да се учи и е по-добре да се преписва, за да не се затормозявам. Смее се Да, ама нямам такава опция, защото системата е сбъркана. ===================================== Както написах и в предния пост -- биологията е светогледоформиращ предмет. Това няма никакво отношение към това какво ще ти трябва в професията, говорим за това как гледаш на света около теб. Ако всеки един член на едно общество не разбира добре в биологическата си същност и мястото на човека в космологическия порядък, това общество няма как да просъществува кой знае колко дълго. Затова и цивилизациите неизбежно следват една и съща крива - възход и колапс. Сега за първи път цивилизацията е глобална и интензивността на експлоатацията на околната среда е безпрецедентна. И последствията от колапса ще са безпрецендентни. Необходимо условие за предотвратяването на това е разбирането на биологическите фактори, които движат процеса. Като ми отговаряш по такъв начин, ти ми потвърждаваш тезата -- аз обяснявам колко пагубно е невежеството по тези въпроси, и как това трябва да се поправи прези образователната система (и не само), ти излизаш и много агресивно си показваш невежеството. ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ Меркел не беше ли учила физика? ===================================== Да, физика и квантова химия. И? 1) Аз казах, че по правило управленските кадри излизат от средите на хуманитарните дисциплини. Ти ми показваш едно от малкото изключения. И какво от това? 2) Това, че някой е завърпил техническа дисциплина само по себе си въобще не означава, че е възприел изцяло научния светоглед или пък че разбира добре дълбоките проблеми на човечеството. Прави го по-вероятно, но въобще не го гарантира. А и много от ключовите факти по въпроса станаха ясни едва в последните две-три десетилетия
Ами просто трябва да се направи по-либерална програма с повече свободно-избирателни (СИП) предмети и учениците да си избират в зависимост от това, което биха учили/следвали в бъдеще. Ако искат да учат хуманитаристика, да имат въможност да вземат повече такива часове, а не да им се налага отгоре какво трябва или не трябва. Никой не говори за "осакатяване" на образователната система, а за повече свобода в избора на часове или предмети. ======================================== Груба и много фундаментална грешка е да се мисли, че в образованието има много място за "избор". Фактът е, че живеем във физически свят. Съответно за да го разбират този свят, децта трябва да учат математика и природни науки, и то на много по-високо ниво от сегашното (тъй като е очевидно, че от никоя образователна система по света не се излиза с адекватно разбиране за тези въпроси). Ако остане време, може да има избор за други неща, но що се отнася до основата, мърдане няма. И това масово не се разбира. Понеже демокрацията е един от основните свещени крави на съвременната западна цивилизация, и същевременно на света се гледа като на основно политически, а не физически такъв (точно проблемът за който говорех и преди), се наблюдава една такава тенденция да се мисли, че правото на избор е без ограничения. Само че светът е физически и природата е абсолютно недемократична по своята същност. И ние можем само да се съборазяваме с това. За да затопля един литър вода с един градус ми трябват 4.184kJ енергия, без значение дали ми харесва или не. Ако не искаме цивилизацията ни да бъде унищожена, сегашната социоикономическа система, базирана на безкраен растеж (нещо физически невъзможно), трябва да бъде разбита и заменена с такава, която няма такива изисквания. И пак, няма никакво значение на кого му харесва или не. И т.н. И четирите свещени крави -- демокрация, икономическа теория, религия, и човешки права в сегашната им форма -- трябва да бъдат заколени. Без значение на кого му харесва и на кого не. А ние вървим в обратната посока. Което не е изненадващо, тъй като правилното разбиране за света го няма. Но как ще се развие такова разбиране ако дори и най-минималната основа на познанието, нужно да за да се стигне до него, бива отрязана от образовнието на повечето хора, било по техен избор, било поради решение отгоре?
През 1974г., на една студентска бригада на село, хазяйката помоли да помогнем на внучето й в 3-ти клас с една трудна задача. Ако щете вярвайте, няколко души в 4-ти курс на инженерен институт гледахме умно и не можахме да разберем какво се иска от детето. Хем това беше преди да се зароди и въплъти гениалната идея за задължително средно образование. Системата е забатачена не от настъпването на демокрацията (то една демокрация) а от поне 20 години по-рано. През 98г, по погрешка ме абонираха и получавах цяла година един вестник за английски expats. Няколко пъти през тази година четох, че големият проблем на английската образователна система бил да се даде на 16 годишните literacy т.е. способност за четене и възприемане на текст и numeracy - способност за извършване на четирите действия. Тогава си помислих, че ние сме къде, къде напред, днес не съм толкова сигурен. Познавам дами с висше образование, (една го пишеше "више") които не могат да си сметнат покупките без елка, а някои се затрудняват и с елката. Съгласен съм с Маринов за свещените крави. Само няма нужда да ги колим, все може да се издои нещо от тях, но да им намалим фуража и да не ги оставяме да ни препречват пътя. Към тях да добавим и всеобщото средно образование. Наистина, за какво му е на мозайкаджия математика и на готвачка физика? Ако е само за попълване на кръстословици, както предлага Пета, понятията се запомнят без да се разбират, и готово. В този смисъл добра система беше на ПТУ-тата. Научаваш някои основни положения (които забравяш след 1-2 години) и усилено изучаване на избраната професия. Също СПТУ. От тях излязоха много добри специалисти. Не са нужни толкова много всестранно развити личности. И много от тях не успяват да се реализират всестранно. Ама било загуба на потенциал. Природата работи на загуба. Човечеството може да смели ограничен брой гении. Току се откриват неизвестни, забравени ръкописи, и всички цъкат: "Брей, каква визия! Изпреварил времето си!" А прогресът не е спрял, макар в някои отношения да сме на нивото на горилите.
Georgi Marinov | 14.11.201502:40 Ньещу ня тъ разбрах. 1. Значи западните университети били най-напред в класацията - но образованието им не било нищо особено. 2. Образованието им имало същите проблеми като нашето, но хиляди невежи студенти от Китай и Индия драпат към тамошните университети. Защо не им разясниш колко са заблудени - западното образование не е нищо особено. Въобще се съмнявам че ти е "известно положението в топ-университетите". Ти въобще имаш ли представа, че в топ-университетите им има студенти от ЦЕЛИЯ СВЯТ. Защо тези студенти са там като, според теб, нищо няма да научат. Будали! "И като цяло добавената образователна стойност в рамките на формалния образователен процес не е голяма." Ти въобще имаш ли представа на базата на какво се правят тези класации на топ университетите в света? Сигурно и тези, които класифицират университетите, са лаици. Баце, стига се излага с тези сентенции и псевдо-съждения. Продължавам с цитатите: "Те си се научават и сами" В това може и да има зрънца истина, защото материалът, който се учи е наистина много обширен и професорите няма да намерят време да предадат целия материал по време на лекциите. Затова пък заданията и домашните, които дават, са много сложни и точно така студентите попиват знанията. Освен това, лабораториите в тези университети са доста модерни съоръжения и там студентите могат да придобият повече практика в това, което се занимават. А практиката според мен Е НАЙ-ВАЖНА в образователния процес. Набий си това изречение в главата. Ако нямаш практика, НИЩО не знаеш. НИЩО. "САЩ е с 320 милиона население, концентрира най-добрите инженери и специалисти в света, има много богати хора" Амиииии... тьез' бугати хора да ньа съ паднали от Марс, бье Или може би като продукт на топ университетите са се подготвили достатъчно кадри, които работят за големи корпорации, които пък изобретяват иновации и така печели цялата система на запад. Но не, може би тези "богати хора" са извънземни Колкото до образователната система на запад - тя е либерална. В средното образование, ако искаш, може и да не учиш много и да не взимаш по-сериозни СИП предмети. Но може и да си скъсаш гъза от учене и да вземеш предмети на по-високо ниво. "АР" (Advanced Placement) ги наричат. Всичко зависи от ученика (както и ТРЯБВА). Това ме въвежда към следващия ми коментар. Във висшето образование вече ти обясних как стоят нещата.
8 Georgi Marinov | 14.11.201502:54 "Както написах и в предния пост -- биологията е светогледоформиращ предмет. Това няма никакво отношение към това какво ще ти трябва в професията, говорим за това как гледаш на света около теб." Ами аз без да знам какво е вакуола или спесификата на фотосинтезата, как живея въобще Не ми се и налага да го знам в професията си. Като искаш да следваш биология, нека да имаш възможност да вземеш по-високо ниво на предмета като СИП в 10-ти или 11-ти клас! Кое не ти е ясно? Ако обаче искам да уча информационни технологии или физика, НЕ МИ ТРЯБВА да уча подробности от биологията (също и фолософия, музика, изобразително изкуство, гражданско общество). "Съответно за да го разбират този свят, децта трябва да учат математика и природни науки, и то на много по-високо ниво от сегашното" Не. НЕ! Н-Е-Е-Е! Не ми трябват знания на по-висико ниво в 10-ти или 11-ти клас, ако в бъдеще няма да следвам по тези предмети (изкл. математиката). Ясно е, че тези назубрени теореми, термини, формули, аксиоми и т.н. се забравят за един или два месеца през лятото. Като не прилагаш тези знания, как очакваш да ти останат в главата. И какъв е смисълът да си губиш часове или дни да ги учиш? В това време мога да науча много по-полезни неща по моята бъдеща професия... ако скапаната система ми позволи. Другите ти мантри и заблуди за "демокрацията" няма да ги коментирам. Какво общо има политическата система и защо я намесваш, не знам.
Както казах, но явно не си забелязал, учил съм, работил съм, и да преподавам ми се е налагало, в продължение на близо 10 години в топ 10 университети в световен мащаб. Съответно имам много добри наблюдения от всички страни на проблемите там. Хората се напъват да идат там заради марката и заради възможностите, които ти се откриват като влезеш там. Но не говорехме за това -- говорехме за: 1) Що се отнася до топ-университетите, какво те гарантират като минимално ниво на образование, което ще получиш без значение колко си мотивиран и какво те добавят като образователна стойност спрямо потенциала на студентите и материалната си база. Има много какво да се желае. А това е така понеже приоритетите си другаде -- това са research институции, съответно на професорите им е основен приорите какво става в тяхната лаборатория и най-вече колко пари могат да привлекат като финансиране. Обучението на бакалаврите им е последна грижа. Има изключения, но те са точно това -- изключения. Ако в департамента има достатъчно хора, наети специално за да се занимават с бакалавърската програма, тогава положението е по-добро, но няма гаранция за това. Като това беше отклонение от основната тема. Която е: 2) Какво средно образование получаваш (или поне би могъл да получиш ако имаш желанието) ако не си роден в семейство на софтурерни инженери, живеещи в Mountain View, CA, или професори в Йейл, а си се родил в семейство от долната част на средната класа в някой град със 100 хиляди население на поне няколкостотин километра от някой от двата бряга. Това е мярката за това как работи образователната система. И ако използваш тази мярка, американската образователна система е още по-трагична и от нашата. Защото при нас в момента основен фактор за сриването на нивото на образованието не е толкова системата (ако и тя да плаче за реформи, но не като тези, които се приеха сега), а мотивацията на участниците в нея -- на учениците не им се учи, родителите искат на децата да им е леко, учителите са тотално демотивирани и в много случаи гледат основно как да превхърлят децата на частни уроци, и това сред българите, за малцинствата да не говорим. Проблемът с родителите го има и там, но като цяло мотивацията е на значително по-високо ниво. И въпреки това резултатите са отчайващи.
Ами аз без да знам какво е вакуола или спесификата на фотосинтезата, как живея въобще muhihihihi ================================ Проблемът тук е, че ти даже не осъзнаваш какво точно не знаеш и съответно няма как да разбереш защо трябва да го знаеш. А много от тези неща не се и преподават в момента в училище. Затова и обвинението ти, че съм против всяка промяна беше толкова нелепо -- как бих могъл да съм против всяка промяна при положение, че аз говоря (и съм говорил много пъти преди) за промени, толкова радикални, че са извън способността на много хора да ги разберат. Както и ти демонстрираш.
Georgi Marinov | 14.11.201518:35 "Хората се напъват да идат там заради марката и заради възможностите, които ти се откриват като влезеш там." Ето, отново се опитваш да обвиняваш в невежество. Този път са работодателите, дето наемат хора завършили университети, които не вършат "нищо" особено (според теб) в предаването на знания на студентите си 1) Топ-университетите не могат да ти гарантират нищо. Няма как да ти налеят учебен материал с фуния в мозъка ти. Студентът сам трябва да учи, а професорите не могат да предадат всичко в краткото време на лекциите си. Семестърът е по-малко от пет месеца, което е смешно малко време да научиш огромно количество материал. Голямото предимство да тези университети са модерните лаборатории, които предлагат на студентите си като част от учебния процес и им помагат да придобият практика (при налична инициатива от студента). Както казах в предния си коментар - нямаш ли практика, не знаеш нищо. 2) говориш без да имаш представа. Ето ти списък от 25-те най-добри училища за средно образование в САЩ: http://www.businessinsider.com/best-public-high-schools-in-the-us-2014-11?op=1 Както виждаш около пет от тях са в щата Илинойс, един от най-бедните щати Има и едно в Джорджия. При това в този списък няма частни училища. "в момента основен фактор за сриването на нивото на образованието не е толкова системата , а мотивацията на участниците в нея -- на учениците не им се учи" Ами естествено, за какво да ми се учат простотии по биология, ако в бъдеще няма да се занимавам с това. 90% от материала, който се учи в СОУ е ненужен и безсмислен. Хич няма нужда да уча обширно какво е вакуола, или всяка стъпка във фотосинтезата, ако нямам намерение да следвам биология. По-добре да препиша. Колкото до учителите, наистина е нужен е по-стриктен контрол. Затова ти казах моята идея, да имат възможност да бъдат оценявани от учениците в края на срока. Ама според теб - не! Било твърде демократично. Ами добре, нека няма контрол и да не са "мотивирани" (по твоите думи).
Да напомним: третият по големина град в САЩ -- Чикаго -- се намира в Илинойс. А по отношение фотосинтезата -- това, че на теб са ти преподавали некадърно не може да служи за аргумент в подкрепа на тезата, че не трябва да се преподава въобще. Стъпките от фотосинтезата не са толкова сложни за научаване, особено ако имаш добра подготовка по химия (факт -- повечето деца нямат когато дойде време да учат тези неща -- но това се реша с реорганизация на учебните планове, не с изтриване на материала от програмата). Но не това е основното -- основното е да знаеш че животът се базира на експлоатацията на редокс потенциали, и и че има много начини това да се осъществи в зависимост от наличните донори и аксептори на електрони, както класическите цианобактериална фотосинтеза и еукариотен хетеротрофен метаболизъм, въртящи се около водорода, въглерода и кислорода, така и десетки други прокариотни изобретения (някои наистина странни -- например, пусни един гугъл за anammox бактерии). След това нещата се разбират много по-лесно, а детайлите служат за разбиране на принципите (естествено, че ще забравиш след години детайлите на двете фотосистеми, но няма как да разбереш принципите без тях). А тези "екзотични" микробиални метаболизми съвсем не за без значение и за нашето съществуване, даже точно обратното е -- от първостепенно значение е да се знае например за сулфат-редуциращите бактерии. Но за това се иска интеграция на биохимия, геология, океанология и климатология. Вместо това онзи ден гледам по една от националните телевизии едни идиоти да се оплакват как на децата не можело да им се преподава за климата на планетата понеже не можели да го разберат. Ами ако не могат да го разберат, те си подписват собствената смъртна присъда както и тази на всички около тях -- защото който не знае историята, е осъден да я повтори. Само че оригиналният контекст на тази сентенция е сравнително безвреден -- точно както всяко число сравнено с безкрайност е пренебрежимо малко, така и тоталитарни и диктаторски режими, войни, масови геноциди и пр. неприятни събития от човешката история са от абсолютно нулево значение в сравнение с потенциалните последствия от неразбирането на биологията на сулфат-редуциращите бактерии и какво точно се случва по време на т.нар. oceanic anoxic events.
Маринов, развиваш теории, може би блестящи, но излишни. Никой неспециалист не си спомня за фотосинтезата нищо освен важността на слънчевата светлина и хлорофила. И не му и трябва. Човечеството е градило цивилизация 10 000 години без да има хабер за което. Не ми се случва често да се съгласявам с Ролинс, но в случая съм съгласен. Нужно е профилиране. Проблемът е, че малко тийнейджъри са наясно с наклонностите и способностите си. Аз, даже при завършване на гимназията имах най-разностранни интереси. Кой знае, може би от мен щеше да излезе филолог или археолог. Но се ориентирах прагматично и си останах прост инженер, и не съжалявам за което. Иначе, светът е пълен с хора, които са се захванали с не най-подходящото поприще и не изпитват удоволствие от работата си, но все пак я вършат на средно ниво.
Ролинс, всеки твой пост доказва, че Георги е прав. Личи си отвсякъде, че си прескочил 90% от материала. Дедо, няма как да се съглася с теб този път. Замисли се, дали пък точно неразбирането на взаимовръзката между отделните аспекти на природата, не е причина за хищническата и експлоатация? Дали тясната специализация и липсата на енциклопедични знания не ни капсулира в егоизма и меркантилността? Виж само до какви ментални нива са се довели индивидите, които с гордост заявяват, че са "безсмислени предмети като биология, философия, изобразително изкуство, музика". На такива колко му е да им набиеш "правилните" тези?