Ако според мнозина провалът на Прехода е в това, че един ден е било комунизъм, а на следващия - демокрация, то тази система на резки промени се е запазила във всяка една друга политическа сфера през последните 26 години. Няма промяна, която да мине плавно и през обществен дебат - всичко се случва на юруш, така, сякаш някой ни гони, без да знаем накъде отиваме.
Пореден пример за това са предлаганите от МОН промени в учебните планове. След като шест години Закона за предучилищното и училищно образование се лашкаше между партии и правителства, най-накрая беше приет с одобрението на всички в системата.
На фона на позитивните нагласи, Министерство на образованието предложи промени в учебните планове, без да ги подложи на реален обществен дебат. Така и не стана напълно ясно какви точно са предлаганите промени. Първоначално се появи информация за съкращаване на броя часове по предмети като география, което вдигна на символичен протест учителите по география.
После се разбра, че се съкращават изучаваните часове по чужди езици - нещо, което министърът на образованието оспори на пресконференция, след като езиковите гимназии бомбардираха медии и парламентарни комисии с писма.
В същото време учители, автори на учебници и издатели молят за отсрочка в прилагането на Закона за училищното образование, заради необходимостта от писане на учебници набързо - преди да има приети образователни стандарти, утвърдени учебни планове и програми.
Слухът, че заради оповестените от Тодор Танев промени в учебните планове учениците няма да могат да кандидатстват в чужбина, вледени сърцата на онези, за които СУ може да е най-добрият университет в България, но е едва 845-ти в света.
Междувременно Танев намали броя часове по физкултура, а после на брифинг със спортния министър се поправи и върна обратно орязаните 52 часа. Идеята да се намалят часовете по философия за сметка на „гражданско образование" също беше отхвърлена заради обществено недоволство.
Министър Тодор Танев анонсира едни промени във вторник, а в сряда обеща да представи други в петък.
По това промените в образованието напомнят за промените в МВР - хем не е реформа, хем никой от засегнатите не е предупреден предварително, хем след малко шум - промените се отменят.
По западен модел, но не съвсем
Според мнозина, предлаганите от Министерство на образованието промени в учебните планове копират британския модел - в последните години от гимназията учениците да се профилират според интересите си и желаната университетска специалност - идея, която в същността си не е лоша.
Разделянето на гимназиалния курс на обучение в два етапа - от 8 до 10 клас и от 11 до 12-ти, би позволило на учениците да посветят последните две години от средното си образование в усъвършенстване на предметите, които ще им бъдат полезни за кандидатстване в университет и за бъдещата професия. Ако ученик иска да учи английска филология, например, няма смисъл да изучава допълнително химия и биология.
С тези промени се предлага и гъвкавост, която до момента липсва в българското средно образование. С промените на този етап обаче възникват и няколко проблема.
Разделянето на курса на обучение по този начин означава, че учениците трябва още в 9-ти клас да са наясно какво искат да правят в бъдеще, за да могат да изберат подходящите предмети, които отговарят на профила им. Ако училището обаче не предлага такива, те трябва да изберат друго, в което да продължат образованието си. Т.е. оформя се своеобразна кандидат-гимназиална кампания след завършването на 9-ти клас.
Там идва и вторият проблем - ако населеното място, в което е ученикът, няма училище със съответния профил, то той трябва да се премести в друго населено място. Това означава, че на 15-16 години детето трябва да заживее самостоятелно, без родителите си, в друг град. Освен това те трябва да са способни да отделят допълнителни средства за издръжката му - квартира, храна, консумативи. В българската система на средно образование почти не съществува кампусната традиция, при която около колеж, например, са предвидени общежития за учениците.
И в чужбина, и в България
Междувременно в интернет циркулира информацията, че заради предлаганите от Тодор Танев промени в учебните планове, учениците няма да могат да кандидатстват в чужбина. Така темата за хорариума на изучаваните предмети се оказа кауза на правителствена конспирация за насърчаване на висшето образование в България в „издъхващите" ни от липса на студенти университети, които с лобизъм в средното образование се опитвали да закърпят положението.
Всъщност щеше да е добре, ако при промените в учебните планове имаше съобразяване с българските университети. Така всеки от тях щеше да може да каже от какво има нужда и кандидат-студентите да влизат по-подготвени в университета. Дали е имало обсъждане на промените с ректори на университети? Едва ли. Като се има предвид, че новите учебни планове хванаха неподготвени учители, директори и родители.
Дори езиковите гимназии протестираха, неразбирайки, че намерението на Тодор Танев всъщност било да увеличи броя часове по чужд език, вместо да го намали.
Реално, оказва се, ако влязат в сила новите учебни планове, това няма да е спирачка за кандидатстване в чужбина. Може дори да позволи достъп до университети, в които досега не е било възможно да се кандидатства заради твърде малкото часове по дадени предмети в програмата. Например в Дания изискванията на университетите са за по-висок хорариум по математика от този, който в момента имаме, казва Ирина Христова, управител на фирмата за консултации за образование в чужбина „Интеграл".
Според нея с новия учебен план би се дала възможност на ученици да избират достатъчен брой часове, че да влязат в университети в чужбина, в които досега е било невъзможно. С условието, разбира се, че в 9-ти клас вече са били наясно какво искат да учат след това.
Въпросът е обаче как новите учебни планове да се съчетаят с учебна програма, в която допълнителните часове по предмет да не се дублират с със задължителните в 11 и 12 клас.
Бързай бавно
Системата на образованието по принцип е консервативна и това е нормално - засяга твърде много хора и промените в нея не трябва да стават от днес за утре. Извън стреса, който нанася това на родители, учители и деца, бързането превръща всеки опит за реформа в експеримент с непредвидени последици.
Дори и в същността си предложенията на МОН да са добри, липсата на диалог насочва мисълта по-скоро към обратното. Не е ясно как спрямо тези учебни планове ще бъдат разработени учебните програми, нито в какъв срок ще бъдат приложени. Ако това се случи изведнъж, има риск училищата да не могат да преценят от днес за утре на какви предмети да заложат в последните две години от обучението, не е ясно и дали ще имат ресурса да поддържат всички възможни предмети, които учениците пожелаят да изучават в последните две години. Не е ясно и дали университетите са подготвени да се нагодят към новите правила в гимназиите.
"До такава степен съм привърженик на диалога, че съм склонен да махнем спорните точки, за да не компрометираме логиката, която избрахме досега със закона", каза преди дни Тодор Танев. Диалогът обаче трябва да се случва преди промените да станат факт, а не след края на официалния срок за обществен анализ. В противен случай настава хаос.
Ако българската образователна система се стреми да наподоби британската, то е добре да се напомни и как англичаните поддържат моравата си - косят и поливат и така - 400 години, а не от днес до утре.
Щрайк, криво си ме разбрал. В никакъв случай не твърдя, че има "бзсмислени или безполезни" предмети. Само за изкуствата са необходими особени дарби и духовна нагласа, каквито не всеки притежава. За 17 години в учебни заведения не съм намерил нито една дисциплина скучна и безинтересна, макар естествено да не съм блестял по всички. Става въпрос за нивото и пълнотата. Лекарите трябва да изучават на високо ниво физика, а инженерите екология. За хуманитарите е достатъчно и по-ниско ниво. При широка обща култура за специалните проблеми има експерти. Мъдрият управник не изучава всичко в дълбочина а си подбира екип от експерти. И ги слуша. При всяко грешно или направо безумно решение е имало експерти, които са предупреждавали за последиците, но не са послушани. Егоизмът, алчността, жестокостта, не се изучават в училище и не могат да се заличат с образование. Вярно, че Хитлер е недоучил, но Ленин е бил високообразован и с обширна обща култура, което не му е попречило да създаде не по-малко страшна система.
Дедо, музиката и изобразителното изкуство са нужни в училище за обща култура. Точно защото не всеки има талант, е достатъчно да се учи история на изкуството, за да знаят децата, че Пикасо е художник, а не композитор, например. Знаеш ли, че в моя град има поне три художествени галерии, в които могат да се видят много хубави произведения, но масово децата не знаят дори че съществуват, а че кракът им не е стъпвал там, е ясно. Да, не всеки има потребност от изобразителното изкуство, но не е лошо децата да имат някакви познания. Училището е място, където децата да се ориентират в науките, за да изберат с какво да се занимават в последствие, според това кое им е интересно. Просто начинът, по който е организирано е далеч от съвършенството. И не всичко е заради парите или тяхната недостатъчност. Има един голям въпрос пред хората, които могат да променят нещо в образованието и той е - какво искаме: да отчитаме дейност или наистина да сме полезни на децата и да ги образоваме. Защото сега много неща се правят само за отчитане на дейност. Виж учебниците по български език. Заради това, че в седми клас децата получават основно образование, целият материал по български трябва да се изучи за 7 години, без значение, че езикът се учи до 12-ти клас. На практика обаче, този материал не се отработва и децата масово са неграмотни. Причините са няколко: учебниците са страшно сложни и децата не могат да си напишат домашните сами (какъв е смисълът?), не се отделя достатъчно време за упражнения по новия материал, а се минава към следващата тема, защото учителите имат план и трябва да го следват, без значение, че знанията не са усвоени. Обаче ако им дойдат експерти на проверка и не се движат по плана, това е, разбираш ли, по-фатално от резултатите на децата. Ей това е отчитане на дейност без положителни резултати. Само експертите спят спокойно, защото са направили проверката и всичко е по план. Учителите са безсилни, учениците - неграмотни. Виновен? Няма.
Пикси, не съм застъпвал да се махат от основното училище музиката и изобразителното изкуство, (по мое време им казваха пеене и рисуване) и не съм чувал за система в която ги няма. Това няма да попречи на някои десетокласници да бъркат Пикасо с Пучини, нито на някои дванадесетокласници да са забравили да четат нотите. Не съм сигурен в ползата от водене на децата колективно по галерии и концерти, но няма и вреда. По моето скромно и немеродавно мнение, това е работа на родителите. Затова му казват основно образование, защото трябва да даде основата, над която да се надгражда, задължителния минимум. И за това са достатъчни 7 години плюс забавачка. За българския. Нашият език е един от богатите на глаголни времена, учил съм ги всички до 8 клас, но вече не помня половината, както бях отличник. И това не ми е попречило. Същото вази и за физиката, химията, биологията и други основни науки. Пречи ли на някого в живота, че е забравил как се решава квадратно уравнение? След това - профилиране според наклонностите и способностите. А всестранно развитите личности ще се развият сами, с малко помощ от системета. Даже и да не пречи, пак файда. За системета си права, последната грижа на тарторите й е какви хора ще излязат от училище. Те си гонят свои измислени показатели, постове и бонуси, сега и европейски фондове. а при 30-40 кандидати за едно учителско място, малкото вдъхновени учители са безпомощни.