Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ако българското образование отиде на психотерапия..

За семейни двойки Снимка: БГНЕС
За семейни двойки

Ако изпратим българското образование на психотерапия, диагнозата му несъмнено е ще е токсични взаимоотношения, които рушат всичко подире си.

Няма терапевт на тази земя, който да не се хване за главата, като чуе как си говорят учителите и учениците - двата стълба на всички успехи, но най-вече провали в родната образователна система.

Часовете са жив театър ала "Отнесени от вихъра". Каране, сдобряване, заплашване, обвиняване, пак сдобряване. Спретва се 100% качествен панаир, от който основно остават драми и разочарования.

Ако им сложим камери в стаите и някакъв измислен арбитър, ще си създадем "Джони Деп срещу Амбър Хърд" по български.

Но докато последните двама се разделиха само след един медиен цирк, българското образование продължава да тъпче в токсичната връзка между преподавателите и възпитаниците.

И си се върти на това торпедо, напук на камарите от анализи, който сочат, че от раните в образованието ни вече блика гной.

Терапевтите сега ще кажат, че подобни изконни проблеми в комуникацията се решават само с още комуникация и с много компромиси от двете страни.

За жалост на просветния прогрес у нас обаче, тези две стъпки масово не се правят.

Нито учителите имат желанието да влязат в ежедневието на своите ученици и да ги разберат, нито учениците се решават да свалят защитните прегради и да бъдат искрени с по-възрастните. Открито да си кажат какво им пречи и какво ги тормози.

За преподавателите днешните деца са невъзпитани. Не показват елементарно уважение към по-възрастните, не зачитат авторитета им в клас и се държат безобразно просто за шоуто пред останалите.

Но в същото време, тези преподаватели не правят крачката към по-младото поколение. Не се стремят да научат техните интереси, техния език, за да уцелят средствата, чрез които да говорят с тях.

Голяма част от днешните учители странят от съвременните средства за комуникация като TikTok и Instagram. Казват си, че това са глупости, простотии, за които нямат време и не си дават сметка, че с бойкота си към масовите социални мрежи се откъсват от учениците си.

Спират да живеят в крак с времето си и илюзорно си представят, че още е 2011 г. или дори 1991 г. и тогавашните методи на общуване с учениците - кратка лекция с назидание между редовете, ще свършат работа.

Нямат представа, че съвременното интернет съдържание е оформило драматично различни канали за предаване на информация.

И без дори да са ги разгледали, без дори да са опитали да поживеят час-два в това онлайн пространство, бързат да го анатемосат и да издигнат на пиедестал техните, едновремешни прийоми за социализация.

Какво обаче става, когато съвременното поколение не иска и не иска да се връща в миналото, а си настоява да е в течение на настоящето? Да ги бием по главите, докато не се съгласят и после да се оплакваме, че не уважавали по-възрастните?

Наскоро ми разказаха как група деветокласници говорили с учителката си по английски с TikTok жаргон, а тя нищо не разбрала. Как след това учениците да уважават тази учителка по английски, като тя не вдява и думичка от това, което децата си говорят... на английски?

Не че пубертетите са цвете за мирисане, но техните тинейджърски номера са повече закон, отколкото изключение. Мозъкът им не е толкова трудно да се хакне.

Смятат, че всичките им душевни състояние са уникални, че малко хора са в състояние да се поставят на тяхно място, че независимо от възрастта си могат да взимат решения и да решават проблеми, с които и възрастните едва-едва кретат.

Напълно пренебрегват силата на житейския опит, който е най-големият жокер в ръкава на всички, прехвърли 30-те.

Не осъзнават, че зрелите хора могат да ги извадят от каши, да ги предпазят, да ги насочат по-добре, отколкото те биха се насочили сами.

Много може да диплим проблемите на българското образование, като минем през базата, учебния материал и начина на провеждане на изпити, но истината е, че само ако качеството на комуникация между учителите и учениците се подобри, това чувствително ще изстреля обучението нагоре.

Трябва му само един изпитан терапевт, който да смаже колелцата и да извади преподавателите и учениците от въртележката на взаимни обвинения.

Ако сте експерт по темата, бързо споделяйте идеите си и ги патентовайте, защото следващата PISA дебне на вратата.





 

Най-четените