Народното събрание прие на първо четене промените в Наказателния кодекс, с които се криминализира радикалният ислям.
Те бяха внесени от Патриотичния фронт и бяха приети със 106 гласа „за", 3 „против" и 10 „въздържал се".
С тях се дава определение на понятието „радикален ислям", каквото досега в българското законодателство нямаше. Според приетите текстове „радикален ислям" се проповядва от едно лице, когато призовава за създаването на „Халифат", за налагане на законите на шериата над светските, за насилствено налагане на религиозни принципи и норми, и когато набира последователи и средства.
Проповядването на радикален ислям ще се наказва с до 3 години затвор.
По време на дебатите депутатът от ДПС Джейхан Ибрямов заяви, че според Съвета на Европа, в българския парламент има две фашистки партии - НФСБ и ВМРО. Той коментира, че това е поредното калпаво изменение във важен закон. По думите му, когато се говори за исляма, а не за друга религия депутати се надпреварват да измислят доводи.
„Трябва да се подходи внимателно и да се сложи под общ знаменател не исляма, а отношението между различните религии", уточни Ибрямов.
Срещу приемането на промените се изказа и заместник-председателят на НС Алиосман Имамов, който попита защо формулировката не е "крайни религиозни общности", без да се споменава ислям, който в България се изповядва в традиционната му форма. Имамов каза още, че религията се използва за политически цели и попита още защо този закон не се насочи към радикалните идеологии изобщо, които у нас са над 100 и са крайно радикални, много повече отколкото Исляма.
Според Милен Михов от ПФ обаче промените в НК, които дават определение на понятието „радикален ислям" ясно разграничават религия от идеология.
"Проблемът с радикалния ислям е факт и в България. Подобни прояви и структури се финансират от външни фактори и е редно в НК да се дефинира какво е това радикален ислям и да се криминализира, за да могат хората, които проповядват такова деяние да бъдат санкционирани", каза пък лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов.
Преди седмица парламентът прие на първо четене и Закон за носенето на облекло, покриващо или скриващо лицето, с който се въвежда забрана за носене на бурки. Тя важи за официалните институции и обекти, свързани с предоставянето на административни, образователни или обществени услуги, местата за обществен отдих, спорт, култура и комуникации, където носенето на подобен тип облекло обективно е в състояние да улесни извършването на терористични актове с потенциално голям брой жертви.