Православната църква отбелязва празника на Света Петка, наричана още Българска - една от най-обичаните светици не само в България, но и в целия православен свят. Тя е покровителка на брака и плодовитостта.
Светицата е родена през XI век в град Епиват на Мраморно море. Води благочестив и аскетичен живот в Палестина.
Завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи продължават да извършват многобройни чудеса. Оттам започват и нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, а българи, сърби, румънци и гърци я признават за своя светица.
Цар Иван Асен IІ ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и досега.
Празникът в чест на Света Петка - Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл. На този ден обикновено става заплождането на домашните животни, известно още като овча сватба или мърлене.
Според народните поверия Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности - предене, тъкане, кроене, шиене. В района на Тракия около Петковден са известни специални жертвоприношения на черни кокошки, наричани Кокоша черква, Господева черква, Божи дух и др.
На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка.
Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза включва овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми.
Според народните поверия ако на Петковден грее слънце, листата на дърветата не са окапали, а овцете се скупчват на едно място - зимата ще е тежка и снежна.
На този ден имен ден празнуват Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.
