Средната продължителност на работния ден в повечето европейски държави, включително и България, е 8 часа. Само в 7 страни той е по-различен - в Италия, Франция, Дания, Турция и Белгия той е по 7 часа, а в Норвегия и Швейцария е по-дълъг - 9 часа.
Всички останали европейски страни имат 8 часов стандартен работен ден, като средната продължителност за Европа е около 7,9 часа.
Въпросът обаче е колко всъщносто е реалната средна продължителност на работния ден в различните държави?
Въпреки че сме на средното равнище по стандартизирано работно време, българите се нареждат на трето място по изработени часове за една седмица за последното тримесечие на 2016 г. по данни на Евростат, цитирани от Infograf.
Средно в България работната седмица продължава по 40 ч. и 48 мин., в които хората се трудят на основната си работа. По този показател страната ни е изпреварена само от съседните Турция (46 ч. и 48 мин.) и Гърция (42 ч. и 18 мин.).
Най-малко са работили в Холандия (30 ч. и 18 мин.), Дания (32 ч. и 54 мин.) и Норвегия (33 ч. и 18 мин.). Средното равнище за изработени часове за една седмица за Европа е 38 ч. и 1 мин.
Причината за тези показатели на страната ни обаче е не друга, а това че България е страната с най-нисък дял на работещите на непълен работен ден в ЕС. Така когато броят на отработените часове се раздели на този на работещите лица се получават по-високи от средните стойности.
Сред основните причини за това могат да бъдат посочени няколко фактора.
Единият от тях е структурата на образователната система и все още маргиналната роля на дуалното образование. В страните от ЕС, където то работи на практика, преобладаващата част от младежката заетост е на непълен работен ден.
Друг значим фактор е сравнително ниското ниво на доходите от работна заплата в България в сравнение с голяма част от ЕС. На практика работата на половин работен ден не носи достатъчно дивиденти, за да е достатъчна за издръжката на човек, което в известна степен я обезмисля, освен в случай на високо платен труд.
Важен момент са и някои характеристики на трудовото законодателство, които правят работата на непълен работен ден непривлекателна както за работодателите, така и за работещите.
В същото време страната ни се намира почти в средата по продължителност на платения годишен отпуск.
На служител с трудов стаж от една година в България се полагат най-малко 20 дни отпуск при средното 21,5 дни за Европа.
На най-голяма отпуска се радват служителите във Финландия и Франция (по 30 дни), следвани от Великобритания с 28 дни и Италия с 26. Най-малък е минималният отпуск в Турция (само 14 дни), Азербайджан (15 дни), Босна и Херцеговина, Казахстан, Украйна и Беларус (по 18 дни).
Освен отпуската обаче работодателите са задължени да спазват и националните празници или да плащат извънредно на служителите си, когато работят по време на такива.
Този тип почивни дни в България през 2017 г. са 17, като 12 от тях се падат между понеделник и петък, а 5 са през уикендите. Повече празнични дни има само в 4 други държави, а в Армения и Грузия те също са 17.
Най-много почивни дни има в Азербайджан (28), като 21 дни са през работната седмица, а 7 през уикендите. На второ място се нарежда Казахстан с 21 национални почивни дни, от които 17 са през седмицата.
Най-малко са националните празници и почивни дни в Ирландия (9), като само един от тях е през уикенда. Следват Белгия и Люксембург с по 10 почивни дни.
