Във време, в което се правят редица експерименти за въвеждането на 4-дневна работна седмица, една държава реши да поеме в обратната посока в опит да даде допълнителен тласък на икономиката си.
В началото на миналата седмица в съседна Гърция влязоха в сила поправки по Закона за заетостта, с които беше позволена 6-дневна работна седмица.
Новите промени бяха приети още миналата есен и целят да засилят продуктивността и да дадат повече свобода на частния бизнес да оперира при по-ниски разходи за труд, но с това премиерът Кириакос Мицотакис не си печели почитатели в страната, където правата на труд се ценят почти толкова, колкото и Светото писание.
Какво представлява прокараната от дясното правителство на Мицотакис реформа?
Преди всичко трябва да се уточни, че новите промени в Закона за заетостта на Гърция засягат само частния бизнес и то само онази част от частния бизнес, която предлага денонощни услуги.
Става въпрос за предприятия, където 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата работата не спира.
Изключение се позволява и за компании, при които има извънредно и непредвидено натоварване, което изисква въвеждането на временна работа на смени.
При тях се позволява служителите, които по принцип са наети на пълно работно време, да бъдат ангажирани и шести ден в седмицата. За този ден те ще получават с 40% по-високо възнаграждение, а ако денят се пада празничен, със 115% по-високо възнаграждение.
В този шести ден работниците не могат да бъдат ангажирани за повече от 8 часа.
Един от най-неприятните за служителите моменти е, че тази нова система позволява на работодателя едностранно да реши да промени натоварването на работещите за него.
Ако обаче един работодател вземе такова решение, той трябва да го декларира официално пред инспекцията по труда, преди да започнат да се добавят новите смени.
Каква е причината гръцкото правителство да предприеме тази стъпка?
Основната функция на новите промени в очите на гръцкото правителство е борбата със сивата икономика. Според властите в Атина на много места в страната хора така или иначе работят отвъд позволената 5-дневна работна седмица, но за това им се плаща "под масата", ако въобще получават пари за извънредния си труд.
Мярката цели да засили и продуктивността, тъй като тя ще позволи на работодателите да разпределят труда върху повече работници, което ще намали финансовата тежест върху бизнесите.
Може би най-странното обяснение, което идва от Мицотакис, обаче е, че с тази мярка правителството се опитва да даде отговор на "двойната опасност от намаляващото население и недостига на квалифицирана работна ръка".
Гръцкият премиер и преди е говорил за "бомбата със закъснител", която според него представлява демографската ситуация в страната.
Той и колегите му в правителството смятат, че големият проблем с намаляващото население на Гърция идва най-вече от емиграцията.
Според данни от гръцкото правителство, от 2009 г. и избухването на дълговата криза насам страната е загубила около 500 хил. души заради миграцията, като това в една голяма част са млади и образовани хора.
Затова сега трудовата реформа цели да засили икономиката и бизнеса и да даде нов тласък за развитие на страната.
Плановете на Мицотакис и хората му са да се работи за постепенно вдигане на заплатите и на жизнения стандарт в страната. През пролетта правителството вдигна минималната заплата до 830 евро на месец, като това е четвъртото увеличение за последните пет години, отбелязва "Ройтерс".
В рамките на следващите четири години е предвидено минималната заплата да бъде вдигната до 950 евро на месец.
Всичко това обаче изисква самата икономика да бъде в кондиция и властите в Атина вярват, че сегашната реформа ще е важен елемент в цялостната картина на икономическо развитие.
Не всички обаче виждат нещата по толкова оптимистичен начин. Само дни след въвеждането на новите правила в Гърция вече имаше протести.
Работниците в страната остро разкритикуваха законовите промени, като според тях последното нещо, от което имат нужда, е вдигане на работната седмица с още един ден.
Големите профсъюзи в Гърция, включително Гръцката обща конфедерация на труда, отхвърлиха законовите промени, заклеймявайки ги като "варварски".
"Няма никакъв смисъл. Когато почти всяка друга цивилизована страна въвежда четиридневна седмица, Гърция решава да тръгне по обратния път", коментира пред "Гардиън" Акис Сотиропулос, член на изпълнителния комитет на Синдиката на държавните служители Adedy.
Критиците на новите промени посочват, че в страната няма почти никакви традиции за инспекции на работното място, които да проверяват дали се спазват условията за труд.
Според тях сегашната реформа може да се окаже последния пирон в ковчега на петдневната работна седмица, тъй като на работодателите им се позволява сами да решават дали служителите им да работят по шест дни.
Сотиропулос е категоричен, че единственото, което ще постигнат тези промени, са повече печалби за работодателите, но не и по-добра производителност на труда.
"По-добрата производителност идва с по-добри условия на труд, по-добро качество на живо, а това, както вече знаем, е по-малко часове, не повече", категоричен е той.
Гърция и в момента има една от най-дългите работни седмици в Европейския съюз, както и седмата най-дълга в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - около 41 часа.
Левите партии в гръцкия парламент редовно критикуват правителството, обвинявайки го че е докарало страната до положение, в което на работниците се плащат "български заплати", докато в магазините има "британски цени".
Най-тежкото обвинение е, че с тези реформи правителството само произвежда "работещи бедни" - хора, които със заплатата си могат да изкарат само до 20-о число на месеца.
А единственото, което новата ситуация ще постигне, е да задълбочи още повече изтичането на мозъци навън.
