За последните 15 години броят на българите, които влизат в трудоспособна възраст, е намалял двойно спрямо броя на българите, излизащи в пенсия. Това показва публикуваният отчет за изпълнение на демографската стратегия за миналата година.
Така ако през 2001 г. на всеки 100 души между 60 и 64 години е имало по 124 младежи, то през 2016 г. на 100 души в предпенсионна възраст се падат по едва 63 млади хора, които тепърва влизат в работната сила.
Тревожен фактор продължава да е продължаваща тенденция на застаряване на населението.
Според доклада към края на 2016 г. хората на възраст над 65 години у нас са малко над 20% от цялото население, а средната възраст достига 43,5 години, което я прави една от най-високите не само в Европейския съюз, но и в света.
Средната възраст на населението в България е нараснала от 40,4 на 43,5 години за период от 15-годишния период, а броят на хората е намалял с над 42 хиляди души само за година, в резултат основно на отрицателния естествен прираст.
Във всички области в страната имат отрицателен естествен прираст. С най-малки по стойности коефициенти на отрицателен естествен прираст са областите София-град (-1,5 на 1000) и Сливен (-2,4 на 1000).
С най-голямо намаление на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст е област Видин (-16.9 на 1000 души), следвана от областите Монтана (-13,2 на 1000) и Кюстендил (-13,0 на 1000). В седем области населението намалява с над 10 на 1000 души през 2016 година.
Така един от изводите на доклада е, че българското население застарява, намалява и възпроизвежда все по-малко на брой трудоспособни хора спрямо хората, които напускат пазара на труда.
Спрямо 2015 г. се наблюдава и по-нисък брой на живородените деца - с 966 по-малко. България е с едно от най-ниските нива на раждаемост в ЕС.
Сред държавите-членки най-високите нива на раждаемост през 2016 г. са регистрирани в Ирландия (13,5 на 1 000 жители), Швеция и Обединеното кралство (и двете 11,8 на 1000) и Франция (11,7 на 1000), докато най-ниските са регистрирани в южните държави-членки: Италия (7,8 на 1000), Португалия (8,4 на 1000), Гърция (8,6 на 1000), Испания (8,7 на 1000), Хърватия (9,0 на 1000) и България (9,1 на 1000).
Междувременно въпреки че броят на починалите хора е намалял с 2500 души, равнището на обща смъртност у нас остава едно от най-високите сред европейските страни.
Като положителни тенденции се посочват намаляването на детската смъртност и увеличаването на средната продължителност на предстоящия живот, която достига 74 години и седем месеца.
Средната продължителност на живота при мъжете е около 71 години, докато при жените е около 79 години. Отчита се и по-дълга средна продължителност на живота за градското население в сравнение с хората, живеещи на село.
От доклада става ясно, че през миналата година едва 9329 българи са емигрирали, което също е довело до намаляване на населението.
Междувременно в Европа миграционният натиск е започнал да оказва влияние върху демографското положение на Европейския съюз. През 2016 г. населението се е увеличило в 18 държави-членки на ЕС и е намаляло в десет.
Най-голямо относително увеличение се наблюдава в Люксембург (+19,8 на 1000 жители), пред Швеция (+ 14,5 на 1000), Малта (+ 13,8 на 1000), Ирландия (+ 10,6 на 1000), Австрия (+ 9,5 на 1000), Дания (+ 7,2 на 1000), Великобритания (+ 6,5 на 1000) и Холандия (+ 6,0 на 1000). За разлика от тях, най-голямо намаление има в Литва (-14,2 на 1000), следвана от Латвия (-9,6 на 1000), Хърватия (-8,7 на 1000), България (-7,3 на 1000) и Румъния (-6,2 на 1000).
