Смут между институциите и полуразрушена сграда - това се оказа първият опит за събаряне на останките от някогашния дом на ген. Рачо Петров. Двуетажната къща, която се намира на ъгъла на бул. "Дондуков" и ул. "Георги Бенковски", беше необитаема от години.
Преди обед на 26 декември на място бяха изпратени строителни екипи, надзиравани от патрули на СДВР, които започнаха постепенното събаряне на постройката.
Заради тежкото й състояние и опасността от самосрутване, сградата беше обградена с високи пана и преградни съоръжения, за да не се допусне падане на парчета от фасадата й върху булеварда.
Още от 2013 г. има заповед за премахването й поради невъзможност да бъде укрепена. Досега обаче собствениците й не я изпълняваха, затова преди няколко месеца Столична община реши да започне процедура по принудително събаряне.
Малко след 17 ч. във вторник обаче от Министерството на културата излязоха със съобщение, че събарянето на къщата на ген. Петров е спряно. Причината - имотът се води "паметник на културата", а Инспекторатът за опазване на културното наследство към МК не е уведомен за планираното от месеци събаряне.
"Граждани сигнализираха в Министерство на културата, че се разрушава сграда - паметник на културата, намираща се на ъгъла на ул. „Георги Бенковски" и бул. „Княз Ал. Дондуков" в столицата. Инспекторатът за опазване на културното наследство към МК спря разрушаването до изясняване на случая", се казва в съобщението.
Междувременно стената на сградата откъм ул. "Бенковски" вече беше свалена от багерите.
Въпреки че имотът беше оставен да се руши, на оградите му имаше бележка, че се охранява с денонощно видео-наблюдение от частна агенция за сигурност и охрана.
Къщата е строена в началото на 20 век като фамилно жилище на ген. Петров - участник в Сръбско-българската война от 1885 г., впоследствие два пъти заемал поста министър-председател на България (1901 и 1903-1906 г.), известен като приближен на цар Фердинанд. Подава оставка след журналистическо разследване, което показва данни за злоупотреби при поръчки за муниции от Австро-Унгария.
Свиканата анкетна комисия стига до извода за наличието на лично облагодетелстване от страна на премиера Петров и военния министър ген. Михаил Савов. Делото срещу тях обаче е прекратено през 1914 г.
По време на режима на Александър Стамболийски, ген. Рачо Петров е осъден и прекарва 4 години в затвора. След преврата срещу БЗНС обаче е амнистиран. Съпругата на Петров - Султана Хаджиминчович (Султана Рачо Петрова) - е една от най-видните фигури в София в края на 19 и началото на 20 век. Двамата се разделят още през 1919 г., но през 30-те години започва шумно дело, при което генералът й отнема правото да ползва фамилото му име и я лишава от обезщетение.
Рачо Петров умира през 1942 г. в Белово. Султана Хаджиминчович го надживява с четири години.
