Църквата отбелязва на 6 декември един от най-важните зимни празници, посветен на Свети Николай Мирликийски, наричан още Чудотворец. Той се приема за избавител на пленниците и покровител на моряците, пътешествениците, търговците и банкерите.
Свети Николай Мираликийски, роден през 270 година от н.е. в Патара-Ликия, Мала Азия (днес Турция), а за делата му се разказват множество легенди. Според една от тях той помага на обеднял баща, който се виждал принуден да продаде дъщерите си като робини, за да изплати дълговете си. Светецът тайно му подхвърлил три кесии със злато, с което спасил момичетата от тежката участ.
Свети Николай още откупвал хора, продадени в робство, а с молитвите си успял да спаси кораб, пътуващ към Божи гроб. Според друга от легендите, той запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.
Умира през 342 г. в гр. Мира, Ликия, в югозападна Мала Азия. През 1087 г. мощите на св. Никола̀ са пренесени в Бари, Италия, където се намират и сега, съхранявани в построена за целта базилика, наречена на името на светеца.
В западната традиция св. Николай е възприеман и като първообраз на Дядо Коледа. В нощта на пети срещу шести декември децата оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци. В много райони на Запада празненствата за св. Николаус постепенно се трансформират в Коледа. Този обичай води началото си от славата на светеца като дарител на бедните.
У нас образът на св. Николай се приема най-вече като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.
На Никулден се приготвя риба с люспи, най-вече шаран, защото той е слуга на светеца. Люспите, които символизират богатство, се почистват внимателно, така, че да не падат на земята. Вярва се, че ако някоя люспа все пак падне, тя не трябва да се настъпва, защото който я настъпи, ще се разболее и ще умре. Костите на рибата се събират и изгарят, както на гергьовско агне, закопават се в земята или се пускат в реката или морето.
Традиционните ястия, които трябва да присъстват на никулденската трапеза са рибник (пълнен шаран в тесто) и обреден хляб, като във всяка къща трябва да са по два. Част от тях се раздава на съседите и така може да се прецени, коя домакиня е най-добра в приготвянето им. Останалите ястия на никулденската трапеза са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял фасул.
От 1992 г. Никулден се чества и като Ден на град Бургас.
Имен ден празнуват всички с името Николай и производните му - Никол, Никола, Николина, Николета, Кольо, Нейчо, Нина, Ница, Ния и др.
