Православните християни днес отбелязват празника Лазаровден. Традиционно той се отбелязва на осмия ден преди Великден, който макар и с променлива дата, винаги се пада в събота.
Младите момичета са в центъра на празника, като според преданията мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи. Поради тази причина за всяко младо момиче е било задължително да се включа в обичая Лазаруване.
При него момите - наречени "лазарки" - берат цветя за венците, които им предстои да оплетат за празника Цветница, отбелязван на следващия ден - в неделя. Освен това те обикалят къщите на съседите си, пеят обредни песни и благославят хората за здраве и щастие.
Именно темите за здравето, благополучието и плодородието стоят в основата на песните на Лазаровден.
Традицията повелява още на Лазаровден да се откъсват зелени върбови клонки. Те красят вратите на домовете на следващия ден - Връбница (Цветница).
Поради противоепидемичните мерки в страната обаче в църквите тази година няма да бъдат раздавани върбови клонки.
Празникът носи името на Свети Лазар, ученик на Христос. След като Лазар умира, Христос го връща към живот и живее още 30 години в строг пост на остров Кипър. Неговото име е символ на здраве и дълголетие.
