Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Над 1,3 млн. българи са живели в бедност през 2023 г.

Над 1/5 от българите са разполагали с под 637,92 лева на месец, колкото е прагът на бедността за 2023 г. Снимка: iStock
Над 1/5 от българите са разполагали с под 637,92 лева на месец, колкото е прагът на бедността за 2023 г.

Линията на бедност в България за 2023 г. е 637,92 лева на човек от домакинството на месец.

Това е ръст от 21,3% спрямо прага на бедност през 2022 г., когато той беше 525,92 лева, показват данни на Националния статистически институт (НСИ).

По този начин за миналата година под прага на бедност у нас са живели 1 325 900 българи или общо 20,6% от населението на страната.

От НСИ посочват, че това е лек спад в сравнение с 2022 г., когато 22,9% от цялото население (1 572 000 българи) са живели под линията на бедност от 525,92 лева месечно на човек.

Прагът по области е различен. Най-ниска е линията на бедност в областите Монтана и Видин - съответно 446 и 466 лв., а най-високата - в София-град - 990 лв. След столицата са областите Варна - 736 лв., Перник - 716 лв., и Кюстендил - 702 лева.

Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност в областите Стара Загора - 25,8%, Кюстендил - 24,6%, София-град - 22,2%, и Добрич - 22,0%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово - 7,6%, Смолян - 9,6%, Ямбол - 10,7%, и Шумен - 10,9%.

Според доклада на националната статистика водещият фактор, който увеличава риска от бедност за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда.

За целия период на наблюдение относителният дял на бедните на възраст 18 и повече години е най-висок сред безработните (56,8% за 2023 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 12,0 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

Делът на работещите бедни във възрастовата група 18-64 години за миналата година се е увеличил с 1,7 процентни пункта - до 11,7%.

При работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време.

Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 2,5 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

От НСИ отбелязват, че съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица идва от образователното равнище.

Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 66,5%.

С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над шест пъти за тези със средно образование.

Така делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - едва 3,2%.







 

Най-четените