Ново затваряне не се предвижда към момента, но възрастните хора, хората с хронични болести и имунен дефицит, трябва да се пазят. Това обяви пред bTV директорът на Центъра на заразни и паразитни болести и член на националния оперативен щаб за борба с коронавируса проф. Тодор Кантарджиев.
По думите му всеки областен щаб трябва да вземе мерки спрямо данните, които има за разпространението на коронавируса.
"Националният оперативен щаб дава препоръки на базата на анализ. Иначе по предложение на националния здравен инспектор, министърът издава заповед. Засега няма нагласа. В момента трябва да пазим старчески домове, болници, за да не се превърнат в огнища. Видяхме, че с училищата няма страшно", коментира Катранджиев.
По думите му високият брой на ежедневните нови случаи на заразени се дължат на неща, които могат да се предотвратят и на неща, които не могат да се предотвратят.
"Можеше хората, които трябваше да носят маски на закрито, да си ги носят. Ако си ги носеха съзнателно в градския транспорт и магазините, ако не се събираха много хора на едно място, можехме да имаме по-малко случаи", коментира проф. Кантарджиев.
За сметка на това, по думите му, една въздушно-капкова инфекция се контролира много трудно и с всички налични мерки разпространението ѝ само се ограничава.
"Мерките само намаляват случаите и намаляват тежкото протичане на заболяването. Увеличаването на случаите го имаме в цяла Европа", допълва още той.
Затова и Кантарджиев призова да се спазват двете основни неща за борба с разпространението на вируса - маски и дистанция - "изключително важни и много прости за изпъление".
"Всички са "за" маските с изключение на някои, които не разбират", допълни още членът на НОЩ.
"На всеки 10 години очакваме някой вирус, който е при животните, да премине при хората. Това са обикновено микробите, които причиняват най-тежките инфекции. Когато някой микроб мине от животни към хора, то обикновено много е опасен, защото не е адаптиран към човешкия организъм. Последният коронавирус си е живял по прилепите. Те имат един белтък, който защитава от вирусни инфекции, при тях се въдят вируси, които не ги убиват, но тръгнат ли по хората започват да правят проблеми", обясни още той.
По думите на проф. Кантарджиев именно това прави сегашният вирус пет пъти по-опасен и пет пъти по-тежък за прекарване от обикновения грип. "Благодарение на мерките обаче, нямаме такова разпространение, както при грипа", отбелязва той.
По темата за правото на личните лекари да изпращат за тестване за короноварис, Тодор Кантарджиев посочи, че се очаква БЛС да разпише правилата за тестване, за да се утвърдят. Ще се използват бързите антигенни тестове, които дават бърз резултат и показват дали човекът заразява.
"Трябва широко да се използват бързите антиген тестове. Те действат и бързо доказват дали човек може да заразява. Не са така чувствителни като PCR теста, но са сигурен критерии, а и струват 20 лева", подчерта още проф. Кантарджиев.
