„И понеже застраховките не важат за военната техника, сме загубили и 50 млн. вчера, освен безценния човешки живот на един прекрасен летец. 50 млн. колкото са коледните надбавки за пенсионерите. Когато си говорим за такива скъпи играчки и хобита, трябва да преценяваме кое е най-важно, защото всяка сутрин показвате хора, които искат да им запълним дупките и да им ремонтираме пътищата, другите показвате хора в неравностойно положение, които също поставят своите проблеми, други поставят проблеми, свързани с пенсиите..."
Някой някога бил казал, че ако работиш това, което обичаш, няма да ти се налага да работиш никога. Един вид, ще ти плащат да си упражняваш хобито.
Във въоръжените ни сили работят около 35 000 души. Трудно е да се каже дали всички те обожават работата си, но ако слушаме премиера Борисов, когото цитираме по-горе, всички тези хора са заети с упражняване на хоби. Дали тяхното, дали нечие друго - не става ясно. И не само това, че го упражняват, но го правят и със скъпи играчки - пак според министър-председателя.
Монологът на Борисов, изнесен пред репортери след инспекцията на поредния инфраструктурен обект в събота, дойде след катастрофата с вертолет на ВМС, при която загина командирът на машината.
Президентът Радев не пропусна да отбележи, че българските военни пилоти летят опасно малко. Борисов се почувства засегнат лично и върна с коментар, който приравни въоръжените сили на клуб по интереси, който троши скъпи играчки и „яде" от парите за пенсиите.
Всъщност, нищо ново.
Докато Радев беше командир на ВВС многократно заявяваше, че се лети опасно малко. Рано е да се каже официално какво се е случило в петък, но неофициално се знае, че недостатъчната подготовка е изиграла фаталната си роля.
Недостатъчната подготовка е хроничен проблем не само във военната авиация, но и в Сухопътни войски и във военния флот. А това се дължи на цялостното маргинализиране на отбраната.
В отношението на премиера Борисов към отбраната също няма нищо ново.
За шестте години, в които е министър-председател, че Въоръжените ни сили не просто не са му на сърце, той всячески се опитва да не обръща сериозно внимание на сектора. През по-голямата част от първия си мандат се оплакваше, че в най-голямата икономическа криза са платени военни самолети и вертолети. Днес се оплаква, че същите тези вертолети падали.
А нещата са много прости. Ако влезем в любимата инфраструктурна тема на премиера, то вертолетите са като магистралите - даваме луди пари, за да ги получим, но ако не ги поддържаме, отиват на боклука.
В армията поддръжката се състои не само в това, тези които експлоатират „скъпите играчки" да имат достатъчна подготовка, но и самите играчки да са технически изправни.
През миналата седмица стана ясно, че изтребителите МиГ-29 не летят. Причината е повече от абсурдна - не е било доставено навреме масло за двигателите им. Да, точно така - техника за милиони не лети, защото няма нещо, което струва няколко хиляди лева.
Това принуди военният министър Красимир Каракачанов точно след погребението на загиналия пилот, да отиде в авиобаза Граф Игнатиево и да успокоява страстите на място, давайки обещания, които малцина военни вече вярват, че ще бъдат изпълнени.
Той изрече и една опасна лъжа - че въпреки недофинансирането на въоръжените ни сили, нашите военни са много добре подготвени, даже по-добре подготвени от много други страни в НАТО.
Така се оформя картинката, защо армията ни е на това дередже - безхаберие, лъжи и некадърност.
Премиерът смята армията за хоби със скъпи играчки. Военният министър замазва трагичната ситуация с героични приказки за българския войник, който въпреки липсата на пари е най-добрият в света. Висшите военни, които много често в България се интересуват основно от кариерното си развитие, мълчат.
Администрацията в МО се къпе в собствената си незаинтересованост и некадърност, а редовите военни се оплакват във Фейсбука си и добре знаят, че имат прост избор - да стискат зъби и изпълняват дълга си въпреки всичко или да напуснат армията и да търсят късмета си по широкия свят.
Обществото обаче трябва да знае, че ако стане нещо - независимо дали е природно бедствие, терористичен акт или война, то трябва да разчита на помощта на добре обучени професионалисти, а не на някакъв хоби-клуб на измъчена държавна издръжка.
@Ваня, "30 години безхаберие"? А 45-те преди това?
Партци, 45г. преди т. нар, демокрация България имаше армия. Сериозна армия, която респектираше потенциалния противник. И каквато българската икономика никога не можеше да поддържа. Само, че това не беше армия на България, а армия на варшавския договор. В зората на демокрацията един мекопишковец обяви,че България вече няма врагове и няма нужда от армия. И поетапно армията беше сведена до окупационен корпус. Грозев цитира 35х. души. Колко от тях действително носят оръжие или управляват бойни средства и колко седят по бюра и си прехвърлят един на друг документи? На новите господари (пардон, съюзници) не им трябва българска армия. Трябва им само българска територия за бази и българско пушечно месо за задгранични операции.
Бай Х още при първия си мандат показа, че армията му е последна грижа. Тогава полицията беше приоритет, после зае*а и нея. Да, дойде му нанагорно да плаща сделките на Коалицията, от които се облажи Гигов, но военните не са му виновни.
ББ армия не му трябва. Полиция вече също не му трябва. Има си НСО да го пази. На ББ му трябват единствено европроекти за цоцане.
Народът го е казал: На гол тубмак, чифте пищови. И те празни. А монолога на Борисов изобщо няма да го коментирам.
тумбак, де.
Причините да служиш доброволно в армията и по татово време, и сега са едни и същи – мааш крачолите срещу заплата и жилище. А многочислеността на армията, с която сега много леви политици се праскат, навремето я правеха донаборниците, които изобщо не искаха да служат,но никой не ги питаше.
Дедо, язък че си възпитаник на същото военно училище в което и аз съм учил. Армията ни беше стара още по времето което служих - края на 80-те. С кораби от ВСВ, най-модерните танкове бяха Т-72, при масата от Т-55 и Т-64. Със 70 патрона на ден за кашиците, докъде ще стигнеш и кого ще спреш? Вътрешния флотски хумор коментираше, че задачата на подводниците от онова време, ако могат да излязат, е да стигнат на собствен ход до Босфора и да ги потопят там, за да попречат на 6-ти флот да влезе в Черно море. Въобще не се отчиташе, че времената се менят и ако евентуално се стигне до нов локален или глобален конфликт, с такава армия единственото, което ще постигнеш е голям брой геройски загинали и повторна окупация от "победителите". После нашите мишоци ще си подложат задниците на властелините и ще си го изкарват на нас, обикновените хора. Това вече го играхме, и не искам да се връща!
Не съм от същото у-ще, изследователю. С най-висок бал на изпитите, не ме взеха заради някои случки 10г. преди да се родя. Нямам преки впечатления от армията, защото служих трудовак и съм изстрелял всичко на всичко 3 (три) патрона с карабина Манлихер, но имам много приятели, служили в редовната армия, някои и в авиацията и даже ракетчици. Флотът наистина беше в окаяно състояние, но танковете и кашиците ги имаше, МИГовете бяха нови и не се пестеше керосинът за тях. Сега всичко това го няма и няма нито пари нито готовност за възстановяване. Връщането на казармата няма да помогне. А към края на 80-те всичко отиваше на провала и на когото се полагаше знаеха, че идва ново време.
Съжалявам за грешката, но това ми изяснява някои неща
Скъпо хоби или не, но е банално известно, че който не храни своя армия храни чужда. Въпроса за армията както и за много други елементи в нашия живот опира до парите в бюджета и по-скоро за тяхната липса. Ето това трябва да бъде основната тема, събирането на парите в бюджета. Ако всичко се събира и се намали сивата икономика тогава пари ще има за много неща не само за армията!
Да пращаш войници да прибират реколтата е най-голямото възможно разхищение и разлагане на армията. Такава дивотия имаше само у нас и в СССР, след като прогониха селяните от селата. У нас армия вече няма, не знам в Русия дали още ги пращат на картошку. Мобилизацията при бедствия е съвсем друго. Задачата на армията е да защитава страната и на тази задача следва да се посвети цялото време на службата. Макар и изказана от руснак преди повече от 200г., максимата "Повече пот в учението, по-малко кръв в боя" не е загубила валидността си.