Българите сме недоверчив народ по природа, а не е пресилено да кажем - и по наследство. Съмняваме се и в най-благородното предложение, кой знае, може и с него да ни излъжат някак си. И понякога това съмнение се оказва напълно оправдано.
Една бърза справка можем да направим с плеадата политици-месии, които видяхме през последните години - Волен Сидеров, Яне Янев, Николай Бареков, Веселин Марешки - списъкът е дълъг.
Друг път обаче недоверието е напълно нелогично и безпочвено и в чужди очи най-вероятно предизвиква насмешка и дори погнуса.
Последното изследване на Евробарометър отново доказа, че се съмняваме във всичко и всички, но най-вече във вездесъщата Система - 60 на сто не вярват, че през май догодина, когато избираме евродепутати, ще се проведат честни и свободни избори. Още по-голям процент се опасяват от намеса на криминални групи. 81 на сто се притесняват, че вотът може да бъде (под)купен.
Ще кажете - да, помните ли Костинброд 2013-а? Изборна измама не беше доказана пред съда, но все пак... А кошмарът в Арена "Армеец" през 2015-а и небивалият хаос при преброяването на бюлетините от кметските избори? Дали някой не изнесе чувал повече или по-малко от необходимото...
Няма как да не се сетим и за керваните с автобуси от съседни южни държави, които започват да пъплят насам преди всеки изборен ден. Или за тоновете кайма, които се превръщат в кебапчета и кюфтета с цел избирателят да бъде нахранен и, съответно, омилостивен. Всичко това допринася масово да се смята, че изборите са по-скоро нечестно начинание.
Още когато бай Ганьо тръгва да прави избори, работата не е много читава, а описаното от Щастливеца е сатира, само че с много горчив привкус.
Но е парадоксално човек силно да се притеснява, че конкретна схема (в случая - изборите) е измамна и крайно податлива на чужда намеса, и едновременно с това да е не особено добре запознат с материята. Не вярвате? На 26 март миналата година избирателната активност съвсем леко надскача 54%. През 2014-а 48 на сто стигат до урните. Май месец 2013-а е малко по-благоприятен - процентът е 51%.
От сухата статистика е видно едно - около половината избиратели отказват да гласуват, дори и да приемем, че избирателните списъци са раздути с избиратели фантоми.
Тенденцията на негласуване не е породена от притесненията, че изборите са несвободни, нечестни и купени. Епидемията от социална апатия се превърна в сериозна и остро заразна болест. Тя обхвана немалка част от българите, които в изборният ден изведнъж си намират хоби като риболов, бране на гъби или просто решават да не напускат уюта на собствения си дом, особено ако е студено.
Така минават поредните избори, а никой не се тревожи, че не е взел участие в избора на народни представители, кмет, президент.
Освен процентът избирателна активност, константен остава и страхът, че ако стигне до урните, ще се прецака. И без това всички са маскари...
Отказът да участваш в демократичните процеси, сред които са и изборите, е коварен капан, който едновременно се храни от и още повече спомага за развитието на фобии като тази, че задължително някак си ще те измамят при пускането на бюлетината. А всъщност колкото повече хора гласуват честно, свободно и без притеснение, толкова по-малка тежест ще имат кебапчетата и купеният вот.
Да не помниш как изглежда отвътре училището, където гласуваш, и едновременно с това да си убеден, че там ще те измамят, е не просто парадоксално. То е смешно точно както изборите на бай Ганьо - смешна сатира, примесена с много горчивина.
А иначе мине - не мине и по площадите започва искане за пряка демокрация и референдуми като в Швейцария. Народът иска да бъде попитан... Лошото е, че когато се сбъдне желанието му, отказва да отговори - я от страх, я от друго...
Фалшифицирането на изборите е ФАКТ! Например,има над един милион "мъртви души" в избирателните списъци,които кой знае защо все нещо пречи да бъдат премахнати. Управляващите мафиоти съзнателно доведоха българският народ до просешка тояга. Така вече и най-честният човек да спечели изборите и стане депутат например,ще бъде непреодолимо изкушен да се продаде за един-два милиона в "зелено". И още,управляващите мафиоти до такава степен са се омазали в престъпления и кръв,(Борисов е убивал и хора,според думите на Богомил Бонев! Факт е и над 200-те знакови ПОЛИТИЧЕСКИ убийства през Прехода!),че те със зъби и нокти ще пречат на провеждането на честни и свободни избори,защото ще ги изгубят и ще паднат от власт,което със сигурност означава,че ще влязат в панделата.
Друг приличен "баир" на лицемерието е "няма за кого да гласувам". После - "искаме оставка". А да искате ли да живеете в демокрация, ама истинска, а не пряка, която е невъзможна в общност надхвърляща няколко хиляди и се явява още една дъвка за протестъри.
Пикси е съвсем права - "Избор винаги има". Не може да ревеш, че нямало какво да ядеш, когато те завеждат в една прекрасна зала, с трапеза отрупана с ястия, кое от кое по вкиснало, мухлясало, а от някои дори се носи мирис на мърша. И ти казват: "Е, хайде де, какво се кумиш сега, яж. Не виждаш ли как сме решили проблема с глада. Какво се оплакваш сега, че нямало какво да ядеш." И в този момент ти, подтискайки спазмите на гадене, се сещаш за гениалните думи на Пикси - "Избор винаги има". И наистина е така. Аз, например, вместо да вдишвам гадните изпарения на "ястията", които ми предлагат, отивам там, където си ходя редовно и в друго време - из южните склонове на Витоша. Чудни челядинки растат там. Особено обичам тези, дето още не са се разперили. Достатъчно е да ги клъцнеш с нокът или с ножчето и си ги ям сурови. Невероятен вкус и истински, естествен аромат? Да, така е - избор все още има - за гъби. И винаги ще има, ако знаете как да ги берете. Не изскубвайте цялото пънче от почвата, както правят най-вече мангалите, но и някои други, ниско-грамотни елементи. Защото там, където мангали са брали гъби, там повече гъби не никнат. А след това, избор няма.
Виц. Мъж в магазин: - Дайте ми пет яйца,но искам сам да си ги избера. - Как така ще си ги избираш?! - Еми ей така. България е демократична страна и искам като на изборите сам да си избера яйцата. - Така кажи бе човек,ето ти пет яйца,избирай.
Свински, Е кажи кога и къде ще е вечеринката бе, брато? Гледам, готвите представление на некакво театро и ти усилено репетираш. Ма много добре си научил текста. Браво! Как ще се казва театрото? Кажи де. Мислиме да дойдеме от нашето село братчеди и авери от съседното. Така, малко - да викаме, да дюдюкаме, калабалък да стане, тежест да придадеме. А, гледам там, нещо викаш, дека съм бил виновен. Е па, оти не фанеш да ме осъдиш, тогава, та да видиме като как че стане.
Е, жалко! А ние се надявахме да ни помогнеш. Язък!