Първо беше Пьотр Толстой, който обяви готовността на руснаците да купят цяла България, а на връх 24 май Владимир Путин поздрави македонския президент, защото кирилицата "дойде от македонските земи". На 2 ноември вече руските провокации достигнаха своя връх с изказването на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, че "нашите войни спасиха 50 хиляди евреи от депортиране". Вярно е, че Захарова е известна с "точните си" коментари и попадения, един от последните от които бе на фалшива снимка на Осама бин Ладен и Хилари Клинтън, но все пак това е официална руска позиция.
На бърза ръка беше зачеркнат приносът на Димитър Пешев, председател на НС, благодарение на който е спряна първоначалната депортация на българските евреи, както и усилията на екзарх Стефан и пловдивския митрополит Кирил. Няма значение, че те са сред праведниците на Яд Вашем, руснаците знаят по-добре еврейската история.
Изказването този път наистина е скандално, защото спасяването на българските евреи е един от големите ни мотиви за национална гордост, признат на световно ниво. Нещо повече, България е една от малкото страни, съюзници на хитлеристка Германия, която не изпраща евреите в концентрационни лагери.
Друг е въпросът, че вече "освободени от Съветската армия" евреите в страната от 49 172 през 1945 година, стават 7 676 в края на 1951.
За пореден път "ябълката на раздора" между Москва и София се оказа паметникът на Съветската армия, осъмнал с нов надпис: "100 години ционистка окупация". Твърдението бе обявено за антисемитско, но това е спорно, тъй като лозунгът по-скоро се отнася до т.наречената Декларация на Балфур от 2 ноември 1917 година, считана за основа на съвременната израелска държава. Вероятно авторът е привърженик на палестинската кауза. Затова прибързано бе и изказването на българския зам.-министър на външните работи Георг Георгиев, отговорен по антисемитизма, който определи надписа като "проява на антисемитски настроения". Но млад е човекът, на 25 години, още в началото се усъмнихме в неговия потенциал.
Не е ли време вече руснаците да научат историята и да разберат, че старите похвати с преиначаването на историческите факти спрямо конюнктурата може да са били успешни по времето на Сталин, но не работят през 2017-та година?
За какво трябва да сме благодарни на Съветската армия е другият важен въпрос в цялата история, свързан и с противоречивия образ на паметника, посветен на нея, в центъра на София. Исторически документи разказват, че в годините на присъствие на съветските воини има много мародерства и изнасилвания, както и грабежи на мирното население. Цената на тригодишната съветска окупация по най-скромни изчисления достига почти половината от целия брутен вътрешен продукт на България за периода 1944 - 1947 г. - т.е изнесени и предадени са огромни количества стоки, провизии и оръжия.
Истината ще ви направи свободни е написано още в Евангелието. Затова е важно българската държава да държи на своята история и да защитава идентичността си. На тази основа би трябвало да се градят и успешни и здрави двустранни отношения. Стига да има такова желание и от другата страна, разбира се. Защото размахването на пръст и уроците по морал, история и политика не са приемливи в дипломацията, но в крайна сметка в Москва никога не са се съобразявали с правилата.
