"Като сме били корумпирани, защо не сме в затвора?" - с непресторено любопитство питаше Корнелия Нинова тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, докато последният громеше корупцията на Тройната коалиция от парламентарната трибуна. Хубав въпрос, и ние това се питахме.
Годината беше 2013, главният прокурор Сотир Цацаров тъкмо встъпваше в длъжност, предшественикът му Борис Велчев беше изпратен да чака пенсия в Конституционния съд по идея на Росен Плевнелиев, ГЕРБ държаха властта с малко, но завинаги.
Оттогава минаха четири години и половина, смениха се общо седем правителства, осмина вътрешни министри, двама президенти, Цацаров преполови мандата, а Цецка Цачева пише закон за борба с корупцията. Отговор на онова уместно питане така и не се получи, до ден днешен.
Затова когато ГЕРБ изправи тежката си артилерия Десислава Атанасова пред Съдебната палата, за да търси сметка за откраднатите комисионни по брадатия скандал за "Цанков камък", май никой не примижа в напрегнато очакване да изпопадат главите на виновниците, да се разплиска кръв по плочника на "Витоша" и справедливостта да възтържествува.
А и за пет дни версиите за извънредното положение около "Цанков камък" се смениха три пъти. То ли не се пукаше чашката на язовира, то ли не мреше рибата в съседните села, то ли милионите не се надуваха на милиарди. Накрая дори Теменужка Петкова не издържа и се принуди да опровергае половината опорни точки на собствените си депутати. Откакто Яне Янев се прибра в Малки Цалим, изкуството на флашките и папките не е това, което беше.
Ако наистина целият напън около хидровъзела е да се "потопи" онзи скандал със суджуците - язък за барута.
Пътят към прокуратурата е покрит с добри намерения. Но когато влизаш в деветата година от клетвата на първия си кабинет, а си задаваш въпроси по конспекта за първи клас - това вече дори не е наивно, не е простодушно, не е и смешно.
Явно и на Доган не му е смешно, щом в два поредни дни прекъсва лятната си дрямка, за да брани репутацията си на национален консултант по хидрофилософия.
Че присъди няма да има, няма да има. Но не можем да разберем нещо друго.
По времето на Царя "Цанков камък" се хвалеше като "най-добре структурирания финансов проект" на годината. Йордан Цонев от ДПС не криеше, че "с открито лобиране" са докарали австрийския концерн в Родопите.
Тунелът на прословутия десеткилометров "златен" път за над 200 милиона лв. за кратко носеше името на дъщерята на Румен Овчаров. Ахмед Доган се водеше "идеолог" на проекта. Бойко Борисов се умиляваше от "грандиозния проект с най-модерната язовирна стена в Югоизточна Европа", докато му режеше лентичката.
От "Риск инженеринг", през "Минстрой", до "Фронтиер" - целият мозъчен тръст на тежката индустрия и енергетика е вградил сянката си срещу скромен договор за строително-ремонтни и консултантски дейности по обекта.
Добре, тогава как при такова задружно усилие за градеж нито един от "бащите" на Камъка не пожела да си го припознае при първата нужда от ремонт?
