След резила със "Славия" ЦСКА отпрати Филип Филипов. Отдавна необичан от феновете, уволнението е потушаване на напрежението.
Голямата тема за клуба обаче Александър Томаш. При следващ гаф на терена и той ще бъде поставен "на топа". Затова още от сега, дебело и категорично следва да се подчертае, че изгонването на треньора би било най-грешното решение. Томаш се нуждае от безрезервна подкрепа. Следва да го разберат ръководство, журналисти, фенове. Защо? Ами поради простия факт, че обратното вече сме го виждали - дълбаене в нищото.
Да се каже всичко това след загубата от "Славия" изисква смелост. Но това е смелост не заради самата нея, а заради разума. Колкото неразумно се ръководеше поне досега клубът, толкова неразумни бяха и съпътстващите оценки, възприемането на нещата.
Дали Томаш е добър треньор, става ли за ЦСКА, е напълно субективно мнение. Мен ако питате (цесекар съм), философията му се доближава най-много до това, което феновете искаме - нападателен футбол, дисциплина, никакъв толеранс към неетично поведение (Хайнц, Кордоба.). Но може и да не съм прав. Със сигурност съм прав обаче, че въртележката през 3-4 месеца на треньори следва да спре! Точно тя докара ЦСКА до нищото. Не се ли уверихме вече? Който и да е треньорът - трябва да бъде оставен да работи. За по-малко от година дори и най-великият - където и да е, нищо не може да направи. Томаш не е най-великият, но със сигурност и не-великите заслужават време. На възражението "Ще го чакаме да се научи ли?", отговорът е "Няма как за 5 месеца да се знае научен ли е". Времето, поне година, е минимум условие. Всичко това би следвало да е пределно ясно дори за хората с минимален мозък.
Ние българите, феновете на футбола, и специално на ЦСКА, имаме един много гаден недостатък - нямаме търпение относно работата. Работа като градеж, съзидание. Непознато ни е чакането, търпението, пробата и грешката. Може би в основата си тази обща българска психология се дължи на факта, че нищо в историята не сме съзидали бавно, все на чудодейства разчитаме (революции, цар, генерал...). Но в живота абсолютно нищо не става от днес за утре. Камък по камък трябва. Специално във футбола - отбор се прави след поне година-две, колкото и на цесекарите да не ни хрумва На христоматийни примери - Юрген Клоп, Алекс Фъргюсън и др., бяха нужни дори повече, за да постигнат резултати - в клубове с несравнима организация, пари, селекция, история. В промеждутъка се случваше точно това, което в ЦСКА постоянно две десетилетия - провали, експерименти, на нищо неприличаща игра.... Разликата е, че там треньорите бяха изтърпяни.
Още по-конкретно следва да се каже, че от 20 години ЦСКА не съществува на картата на големите европейски клубове. Само споменът захранва претенцията. Универсалното мото "В ЦСКА не те чакат, винаги следва да се побеждава" е неимоверно нелепо твърдение. На какво отгоре не следва да се чака? Заради това, че до оня ден в клуба бяха играчи като Баи и Шакич? С тях ли не може да се чака? Или със собственик, който бе поверил на сина си клуба май, ама май и не? Собственик, който напълно съзнателно назначаваше за треньори Крушчич, два пъти Ел Маестро, а даже и трима наведнъж (Добри Митов, Люпко Петрович и Димитър Пенев - и това го имаше)? В този ли точно клуб няма чакане? Че това си е забава, нищо друго. Реалността може да бъде преодоляна единствено с работа, търпение. Бавно, методично. Много бе разрушено, много има да се гради. А бавна методична работа не става с постоянна смяна на треньори. Трябват план, стратегия, грешките да се приемат за нормални при растежа. С треньорски смени всеки път се почва отначало. Не се носи и отговорност, понеже никой, дошъл от днес за утре, не носи.
Малко статистика: след 1990 г. единствените шампионски титли на ЦСКА са при треньори, задължали се поне година (Аспарух Никодимов, Георги Василев, Стойчо Младенов 2 пъти, Миодраг Йешич). Повечето Купи на България също са при такива треньори (Пламен Марков, Христо Янев, Милен Радуканов). Задържалият се също година Саша Илич бе на една дузпа от титлата. Не бе харесван стилът на отбора, издънката със Сепси бе възприета като грандиозен провал. Но на какво отгоре спрямо реалността бе провал? И проблем ли е точно стилът, след после и стил нямаше, и за европейски мачове може само да се мечтае? - ето как критиките са смешно нелепи след като изтече малко вода; ето това е разминаването на преценките спрямо действителността. По-вероятно бе Илич да вдигне качеството на отбора, ако бе оставен още година, отколкото обратно.
И още в конкретика - Томаш не е виновен, че топреализаторът му бе продаден на полусезона, а новите полеви футболисти са точно двама, пристигнали на финала на подготовката. Но аз не съм сигурен, че и Филип Филипов бе виновен - добър футболист в ЦСКА може да се докара единствено с огромен късмет и при очевидно твърде изгодни клаузи за заминаване. Просто такава е реалността, никаква друга.
Много е важно сега кой точно ще наследи спортния директор. Чуват се звездни имена, но има риск от звездомания. Машина не се постига с остри камъни. Трябва да има сплав, екипност. Следва да се внимава да не бъде направено така, че Томаш да поиска да си тръгне сам. Хубав или лош, очевидно работи с неимоверно желание. Хубав или лош, без Томаш ще стане още по-зле - ще означава, че няма да има търпение, градеж, че треньорските въртележки остават - и следващият след Томаш ще си тръгне след нови 5 месеца - така до края на света, който отдавна е дошъл.
Отлепване от дъното може да има само при трезва преценка за реалността и бавно, мъчително, продължително надграждане. Това не става със смяна на хората. Други методи няма. Кого чакаме ние, феновете, за да оправи отбора? Анчелоти? Моуриньо? Но и те, където и да отидат, им трябва повече от година. ЦСКА не е нещо свръхестествено, важат земните закони. И всички - фенове, ръководство..., следва да го проумеем.
