Българската политика изобилства от причудливи индивиди, които не просто не се срамуват от неграмотността и ниския си интелект, но и смело навират в лицето ни двойките си. Даже колкото по-голяма е излагацията, толкова по-шумни са производителите й.
Айри Мурад например е нахъсен, че е "упорит човек и ще се научи".
Разбира се, ще се учи кога се пише А и кога Ъ, докато междувременно решава съдбите на десетки хиляди българи в Общинския съвет в Пловдив.
От неговата 2,63 на матурата ще зависят бюджети, ще се издават разрешителни, ще се планират строежи, ще се управляват средства, ще се привличат инвестиции и ще се създават концепции за Пловдив - европейска столица на културата.
Проблемът не е, че Айри Мурад от Столипиново е двойкаджия.
Проблемът даже не е, че е общински съветник. Проблемът е, че телевизиите ни го показват като герой на нашето време, а политиците, които са го издигнали, го поощряват и оправдават.
Нищо че са от претенциозния Реформаторски блок, който уж трябваше да е еталон да политическа безукорност и беше създаден именно от „умните и красивите", а се оказа в последствие, че красотата е „трик", а умът съвсем бледнее, когато си във властта.
Не ми се иска да превръщам този текст в лично и - не дай Боже - етническо демонизиране на Мурад, макар да съм доста изкушена да коментирам факта, че като дете той е бил християнин, а сега вече е мюсюлманин, понеже ислямът е модерен, а според собствения му мироглед да си смениш религията е като си смениш дънките.
Просто няма как да очакваме последователност и вяра в принципи от човек, за когото подлогът и сказуемото са тотална енигма, определението е „преференция", а допълнението е жена със забрадка, която е „за вкъщи" (това е наречие).
Всеки в края на краищата е свободен да гради сложния синтактичен конструкт на живота си, както намери за добре. Иронията в случая е, че Айри Мурад е член на Комисията по образование в Общинския съвет.
И когато ние днес сме недоволни от нивото на образованието в България, когато с право сме възмутени от слабите резултати на матурите и с още по-голямо право обясняваме на децата си, че образованието е ценност и само знаещите, компетентните и конкурентоспособните побутват бъдещето напред, трябва да сме наясно, че децата ни биват заливани отвсякъде с модела Айри.
Няма значение дали това е общински съветник, министър, медиен магнат, чалга певица или охранител в Слънчев бряг.
Това е човек, който смята, че Белгия е столица на Сърбия, а дифузия е уред във фитнеса, има 2,63 по български език, Левски му е татуировка на бицепса, цялата му астрономия се изчерпва с клуб „Планета", а перхидролът е единственият химичен елемент, който познава.
Но за сметка на това този човек се самоопределя като „успял българин", пръска необезпокоявано своите мъдри мисли в ранния сутрешен ефир и демонстрира самочувствие и стандарт на живот, абсолютно несъвместими с досадното клише, с което облъчваме децата - че само който учи, той ще сполучи.
Моделът Айри е неизтребим на всички нива в българската политика. Той е мерилото.
Той е стандартът, от който всяко образовано отклонение е никому ненужно аутсайдерство. Освен невежи общински съветници, имаме евродепутати, чийто английски език е инвестигейшън ишус.
Имаме председател на НС, който позиционира Пекин във Виетнам, имахме зам.- министри без дипломи за висше образование, министри на културата, които пишеха „Збогом" в съболезнователните книги, премиери, които прекрояваха картата на Европа от Ванкувър до Владивосток - все отбрани строители на съвременна България, които я докараха почти до клинична смърт.
А най-страшното е, че Айри Мурад мечтае да стане лекар...
