Те са децата от поколението Y, което няма жив спомен от Тачър, Горбачов и Рейгън, а получава новините си от Facebook, Twitter или шоуто на Джон Оливър.
Те са от поколението, което не знае какво е война, Желязна завеса и Берлинска стена - поколението, което лети без международен паспорт за 19.99 евро и което може да се разхожда по всяко време из световните музеи през Street View на Google.
Те са от поколението на gif- и meme-политиката, в която всяко послание над 140 символа е TLDR. Поколението, което не знае името на депутата от собствения си избирателен район, но знае как да наругае президента на САЩ на лично съобщение.
Това поколение произведе първата си реколта световни лидери - те нямат навършени 40 години, а в ръцете им е поверено управлението на държави.
Някои от тях още нямат деца, други - не са прекарали нито един работен ден извън конвейра на властта. Победата са си я изработили с амбиция, харизма, самоувереност и отлично майсторство в политическия PR.
Те не са държавници в традиционния смисъл на думата: натежали стари мъжкари със сиви алаброси и сиви перспективи за бъдещето на нацията. Те са идеални аватари на общественото мнение, "момчета от квартала" в костюми, шити по поръчка.
Не леви или десни, не политически субекти, а продукти на висшия пилотаж в рекламата. Ще бъдат такива, каквито си ги пожелаете.
На пръв поглед: феноменът на "детето-чудо" Себастиан Курц в България изглежда невъзможен. Не само защото етикетът "успял млад мъж" се превърна в обида, след като беше присвоен без самоирония от Делян Пеевски.
Последният експеримент с "младата гвардия" в България приключи някъде през мандата на Сергей Станишев, заклел се като премиер на Тройната коалиция, току навършил 39. Филип Димитров постига зенита на кариерата си на 37-годишна възраст, само за да бъде свален от власт с вот на доверие година по-късно. Два месеца преди да навърши 36 години, Жан Виденов стана премиер на кабинета, останал като черно петно в историята с хиперинфлация, банкова криза и масови протести.
Представяте ли си Ангел Джамбазки като министър-председател? Или Антони Тренчев - председател на Народното събрание? Или Крум Зарков - министър на външните работи?
Едва ли само конституционната бариера от навършени 40 години спира "българският" Еманюел Макрон извън "Дондуков" 2.
Ако не броим номиналните предводители на партии-файтони и политически ЕООД-та, естествени лидери почти не останаха. По-жалкото е, че никой от действащите партийни водачи не полага усилия да се възпроизведе в смислено поколение от наследници. Обиграването на млади съпартийци се смята за равностойно на прибиране на змия в пазвата.
Доган се опита да го направи с Лютви Местан, само за да го изгони с унижение от партията и да върне ДПС 23 години назад. Борисов изгори "дясната си ръка" Цветан Цветанов, като го превърна в гръмоотвод на външните атаки. Неслучайно Костов описва политическата си биография като подобие на "Крал Лир" - отблъснал лоялните, предаден от неверните наследници.
Урокът, който Курц или Макрон дават, е, че никой не търпи празно пространство. Ако цената за запазването на партийната система е фалит и ребрандиране с младо лице, то това е по-приемлив разход от превръщането й във фасада на куха държава.
Там, където се провалят традиционните партии, лесно могат да се настанят антисистемни играчи, ксенофоби, популисти, крайни левичари - побутвани решително с пари и медии от чужди сили.
Ако в България алтернативата на елита са 30-годишни специалисти по всичко, световно неизвестни, но вече компрометирани, преминали със скандал през поне три враждуващи партии,.. май наистина имаме "демографски" проблем.
