Изминаха 10 дни от фаталния инцидент на магистрала "Тракия", при който загинаха шестима души, но по всичко личи, че катастрофата не е била достатъчна, за да настояваме за повече ред и сигурност при пътуване.
Няма как да не се запитаме какво е необходимо, за да научим уроци като колани дори и в автобусите и никакви правостоящи.
Защо в момента прави хора пътуват навсякъде - в маршрутките в София, в междуградските автобуси, във влаковете?
И докато от БДЖ ще направят опит да ограничат превозването на правостоящи пътници като ги принуди да си резервират предварително билети, то изглежда автобусните превозвачи не са склонни на подобни драстични мерки, а и няма кой да ги принуди да го сторят.
И сега наредбата за обществения превоз на пътници е достатъчно ясно - правостоящи не се допускат, ако разстоянието е над 30 км в едната посока.
Мисълта, че трябва да стане пореден смъртоносен инцидент, за да има промяна в това статукво, е жестока и безчовечна. Първосигнално е и да си мислим, че единствените отговорни за ситуацията са алчните превозвачи, които предпочитат да продадат повече билети, дори и с риск за живота на десетки хора.
От другата страна на същата монета са пътници, които съвсем доброволно се съгласяват на тази "руска рулетка" и отказват да направят компромис като изчакат следващ влак или автобус.
Не на последно място идва и хроничният проблем, наречен липса на контрол. Има разписани закони и разпоредби, но дотам. По тази причина българските пътища са опасни, независимо с какво превозно средство се движите.
Защото през новата порция почивни дни няма да се разминат и задръстванията по автомагистралите и основните пътища, защото в първите горещи дни всички пътища водят към Гърция или към Бургас.
У нас нарушенията по пътищата не са отклонение от нормата - те са нормата и сякаш нищо не може да промени това.
Едно нещо обаче може - ефективен контрол по пътищата, последван от адекватни наказания и санкции - което не означава глоба от 600 лева за превишение от 30 км. в час.
По-успешното използване на „пръчката" е единственият начин да бъдат накарани шофьорите да се съобразяват с правилата и да се движат нормално по пътищата, в населените места и извън тях. Но законите трябва да са равни за всички - а не в столицата да са едни, а на село други.
Контролът си остава онази надежда за доза нормалност, която редовно търсим около всеки по-кървав инцидент на пътя, но така и не я намираме.
Камерите може би са добър начин да повишаване на приходите от глоби, но не може само дотам. Не може пред очите на полицията да се нарушава закона по няколко пъти на ден и от това да не следва санкция.
Не може аварийната лента на магистралата да се ползва от някои "богоизбрани" и "много бързащи". Не може половината шофьори да не познават командите на регулировчика.
В момента се обсъждат поредните промени в Закона за движение по пътищата - това е най-променяният закон, защото материята е нещо, от което всички разбират.
Говори се за разделяне на закона на три части за повече отговорност от страна на министерствата на вътрешните работи и транспорта, за явявяне на изпит при три по-тежки нарушения в рамките на 2 години, увеличаване на глобите и пр.
Но закон има и сега. Отговорност институциите носят и сега. Въпросът е някой да започне да ги прилага и спазва, вместо да се крие по храстите и да те пита "Ще се глобяваме ли сега по празниците".
