"Аз нямам желание да се кандидатирам за президент. Разбира се, аз и през 2001 г. нямах желание..."
Една седмица в опозиция - и Георги Първанов се размечта за чудеса от храброст.
Ултиматумът му беше ясен: или ще му се позволи да командва парада през трупа на БСП, или ще се опита да превърти конституцията, като се яви за трети път на президентски избори.
Скромността не е сред греховете на Първанов.
Първо, съвсем недвусмислено показа на Корнелия Нинова къде е мястото й в хранителната верига на бъдещите му творчески планове. Достатъчно беше да й напомни, че нейният партиен стаж в БСП е по-къс от двата му президентски мандата.
Втората част от заплахата уж прозвуча като поредния нахален блъф в предизборния покер. Само че шегата на Първанов не разсмя нито Банкя, нито "Позитано" 20. И неслучайно.
Има ли изобщо право да се пробва за трети президентски мандат - колкото и да е странно - се оказва разтеглив въпрос. Във всеки случай, в конституцията никъде не пише, че няма право да се кандидатира на инат.
Ако ГЕРБ се опита да го спре през ЦИК или ВАС - ще го превърне в герой насила. Ако го остави - ще вадим пуканките за поредната абсурдна политическа криза.
И без това на Борисов му се струва висша математика да си намери избираем, идеологически неутрален, но разпознаваем от електората кандидат за президент, лоялен като "войник, който няма шанс да не се съгласи с нещо, което партията му каже" (по определението на Борисов за Томислав Дончев), и достатъчно ядлив, за да не бъде саботиран от Цветан Цветанов.
Какъвто и клонинг на Плевнелиев да се намери под бойкото знаме на ГЕРБ, обаче ще бъде лесна плячка на евентуалния ченгеджийски сценарий "Първанов - мъченик на конституцията".
А ГЕРБ не може да си позволи да губи избори, дори когато ги печели с отвращение.
Единственият полезен ход на Борисов тогава ще е да излезе сам срещу играч от неговия ранг - но за да си "спаси" президенството, ще се принуди да оголи изпълнителната власт.
Истинската причина за нетърпението на Първанов не е нито желанието му да се конфронтира с ГЕРБ, нито амбицията му да носи политическа отговорност, напротив.
За човек като него, лишен от какъвто и да е усет за импровизации извън отдавна изгубения комфорт на президентския рейтинг, всяко рязко движение се възприема като фатален риск (спомнете си, че дори през 2014 г. не се осмели да се яви лично на изборите, които с доста мъка вкараха АБВ в парламента).
Достатъчно показателно е да видим колко лесно губи самообладание, когато някой повдигне темата за "руската му жилка" или за парите от прословутата почивна станция в Кюстендил на скромния му син.
Няма значение дали ще изнудва ГЕРБ за общ "надпартиен" кандидат (нещо, което ще прекъсне традицията на Борисов да не прави коалиции преди избори), или ще притиска БСП за втори шанс през Калфин (нещо, което ще се приеме като кръвна обида от червения електорат).
Предпочитаният от Първанов вариант е да дирижира отстрани поредната "патриотично-отговорна" коалиция, през която да си осигури излаз на стратегически важна позиция, каквато е президентската - не да се излага на риск от персонален провал и ранна политическа пенсия.
Колкото и грубо да звучи подобен сценарий, той не е за подценяване, и в ГЕРБ би трябвало да го знаят много добре. Миг невнимание - цял мандат резил.
