Трудно можем да предполагаме какво ще се случи след сто години, но едно е сигурно: телената ограда, която се строи по границата ни с Турция, едва ли ще влезе в класацията за „100-те най-велики инфраструктурни проекти на XXI век".
Въпреки това прословутото „инженерно съоръжение от възпрепятстващ тип" гълта десетки и десетки милиони лева вече 3,5 години, премиерът Борисов я демонстрира като туристическа забележителност на всякакви високопоставени гости, а оградата сякаш генерира най-вече скандали. Прочие, последният е от петък.
Президентът Румен Радев се усъмни, че държавата плаща за двойна ограда, а получава единична. И това е само един от „множеството смущаващи факти" около проекта.
Радев не даде повече информация, нито съобщи дали има вече подадени сигнали към прокуратурата. Бившият вътрешен министър Филип Гунев побърза да го опровергае: по план само 1/3 от построената досега ограда е планирана с два реда телена мрежа - в останалата част "рискът от преминаване не е много голям".
Всичко започна през есента на 2013 г., когато в светлината на засилващата се миграционна криза кабинетът „Орешарски" взе решение за изграждане на „защитно съоръжение" с дължина 33 km по границата с Турция. Телената ограда трябваше да прикрие най-равнинната част около ГКПП Лесово.
Тя бе построена набързо от Сухопътни войски и струваше 9,6 млн. лева. Впоследствие се оказа, че част от компонентите за нея са поръчвани без конкурс от фирма на БСП-функционер. Тогавашният военен министър Ангел Найденов наказа редица висши военни, а цялостното упражение бе тежко критикувано от ГЕРБ.
Изненадващо служебният кабинет „Близнашки" поде призивана „Атака" за строеж на ограда по цялата граница с Турция, но реши да остави изпълнението за следващото редовно правителство. Кабинетът „Борисов 2" също прегърна идеята, а в началото на 2015 г. мнозинството дори прокара законови промени, които позволиха „по спешност" оградата да се изгражда без обществени поръчки.
Тогава премиерът заяви, че ще бъдат изградени още 81 km за около 90 млн. лева, а строежът бе даден на областните управители на Хасково, Ямбол и Бургас.
Впоследствие отделените средства и планираната дължина на оградата започнаха да нарастват лавинообразно и в крайна сметка започна да се строи ограда, която да покрива около 230 - 240 km от 274-километровата българо-турска граница. Валери Симеонов бе сред най-гласовитите поддръжници на построяване на все по-дългото защитно съоръжение.
Едно от най-абсурдните неща около оградата днес е, че никой не може да каже кога ще бъде приключена тя.
През септември 2016 г. премиерът Борисов заяви, че проектът ще бъде завършена до няколко седмици. Четири месеца по-късно вътрешният министър Бъчварова каза, че остават още „десетина километра". През февруари служебният кабинет „Герджиков" изнесе информацията, че има да се строят още 71,5 km и са готови 133,5 km, без да се брои издигнатото от кабинета „Орешарски".
Към момента оградата продължава да се строи и дори се оказва, че на места тя не е добре проектирана и ще се наложи нейната дължина да нараства. В началото на декември 2016 г. от МВР информираха, че до момента в оградата са вложени 169,3 млн. лева.
Каква ще е финалната сметка е неясно, но при всички случаи всеки километър от оградата ще струва доста над 1 млн. лева - което звучи нелепо, а практически никой не казва защо се раздават толкова пари на тъмно.
Смисълът от съоръжението в сегашния му вид остава спорен. Може да се намери логика в ограждането на най-равнините части от българо-турската граница, но в момента оградата минава и през пущинаците на Странджа, където достъпът на големи потоци мигранти е практически невъзможен. Служебният министър на отбраната Стефан Янев отбеляза, че на много места няма изграден паралелен път, който да позволи ефективно патрулиране по оградата и залавяне на евентуалните нарушители, а това вещае още разходи.
Вече многократно бе доказано и, че оградата в сегашния й вид може да бъде премината сравнително бързи с помощта на стълби, одеяла и ножици за рязане на тел. За капак в момента никой не говори за това, колко ще струва годишната поддръжка на гигантското съоръжение, нито кой ще отговаря за това.
А остави ли се на произвола, вероятно ще се разпадне за няколко години - поредният паметник на десетки милиони „общи пари", хвърлени на вятъра.
